Мястото на екзекуцията

На по-ежедневно ниво резултатът от този процес бяха многото ограничения, които възникнаха в живота им — и доброволно наложени, и изисквани от родителите. Съпровождаха ги навсякъде, пазеха ги дотолкова, че те имаха чувството, че се задушават — и то тъкмо по времето, когато британските тийнейджъри вилнееха в ритъма на шейсетте години. Съдбата на Алисън бе хвърлила сянка върху младостта на Катрин, и тя никога не забрави напълно нито случая, нито жертвата. Може би това бе един от главните подтици за решението й да напусне Бъкстън колкото е възможно по-рано. Замина да следва в Лондон, а когато завърши, започна работа като момиче за всичко в една информационна агенция. После дойде и работата като журналист в новинарски сектор — и всичко това й помогна да прекъсне пъпната връв към миналото, изпълни живота й с нови лица, нови пристрастия, и нито една нишка не я дърпаше назад.

Докато се катереше по стълбицата на журналистическата йерархия, Катрин нерядко си задаваше въпроса какво ли би било бъдещето на Алисън. Не, убеждаваше се тя, не беше развила мания на тази тема. Просто я дразнеше естественото любопитство на всеки журналист, който е израснал в непосредствена близост със събитията по този изключително странен и мъчителен случай.

А сега, като по чудо, самата тя бе тази, която щеше най-сетне да разбули миналото, да разкрие историята, скрита зад кулисите. Напълно подходящо, мислеше Катрин. Нямаше по-подходящ журналист за тази задача.

Катрин излезе от колата, закопча якето си и уви по-плътно шала около врата си. Прекоси моравата, изкачи стъпалата в единия й край и тръгна по пътеката. Знаеше, че тя води към горичката, в която някога бяха открили Шеп, а оттам — към извора на Скарластън.