Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Стълбата.
Тръгна слепешката, но след малко видя, че така няма да намери нищо. Трябваше по някакъв начин да освети бункера. Върна се при вратата и я открехна няколко сантиметра. Така светлината беше достатъчна, но нямаше как да задържи вратата отворена. Бързо събу едната си обувка и я пъхна в процепа.
После се отправи към стълбата, която сега се виждаше добре. Тръгна по гофрирания метален под, чуваше как единият му крак се влачи. Поне виждаше добре. Отпред беше стълбата, която се спускаше надолу към генераторите. Още десетина метра.
Изведнъж всичко отново потъна в тъмнина.
Светлината беше изчезнала.
Арнолд се обърна и видя, че тялото на един от велоцирапторите препречва светлината. Животното се наведе и внимателно подуши обувката.
Хенри Ву обикаляше контролната зала. Прокарваше ръце по пултовете за управление на компютрите. Докосваше екраните. Не го свърташе на едно място. Беше почти обезумял от напрежение.
Непрекъснато си повтаряше какво трябва да прави. Трябваше да действа бързо. Щом светнеше първия екран, трябваше да натисне…
— Ву! — изпращя радиостанцията и той се хвърли към нея.
— Да. Тук съм.
— Още ли няма ток?
Обаждаше се Мълдун, но гласът му беше особен. Звучеше някак глухо.
— Няма — отвърна Ву и се усмихна, доволен, че Мълдун е жив.
— Мисля, че Арнолд успя да стигне до бункера, но не знам какво е станало след това.
— Ти къде си?
— Натясно.
— Какво?
— Заврял съм се в една шибана тръба — отвърна Мълдун. — И в момента се радвам на голяма популярност.
„Заклещил съм се в тръбата, е по-точно казано“, помисли си той. Зад сградата за посетители бяха струпани канализационни тръби и Мълдун се бе наврял заднишком с неимоверни усилия в най-близката. Беше с диаметър само един метър и вътре беше тясно за него, но поне животните не можеха да го стигнат.
Особено след като бе успял да откъсне с пистолета крака на едно от тях, когато нахалният любопитно дойде твърде близо до тръбата. Рапторът с вой се бе отдалечил и сега останалите се държаха на разстояние. Мълдун съжаляваше само, че не е дочакал да види муцуната му в края на тръбата, преди да натисне спусъка.
Все пак имаше вероятност и това да стане, защото край тръбата се навъртаха три-четири велоцираптора, които се зъбеха и ръмжаха ядосано.
— Да, наистина съм много популярен — повтори той.
— Арнолд има ли радиостанция? — попита Ву.
— Май не — отвърна Мълдун. — Не мърдай от залата и чакай.
Не беше успял да види другия край на тръбата. Бе се вмъкнал прекалено бързо, а сега вече не можеше да погледне. Нямаше как да помръдне. Единствената му надежда беше другият край да не е отворен. Хич не му се искаше някой от тези зверове да го захапе за крака.
Арнолд отстъпваше заднишком към стълбата. Велоцирапторът беше само на три метра и го дебнеше в мрака. Арнолд чуваше потракването на смъртоносните му нокти по металния под.
Все пак животното вървеше бавно. Арнолд знаеше, че то вижда добре в тъмното, но металният под и непознатите миризми на машините го караха да бъде нащрек. „Тази предпазливост е единственият ми шанс“, помисли Арнолд. Ако успееше да стигне стълбата и да слезе на долния етаж…
Защото той беше съвсем сигурен, че велоцирапторите не могат да слизат по стълби. Най-малко по такива тесни и стръмни стълби.
Арнолд хвърли поглед през рамо. До стълбата му оставаше само около метър. Само още няколко крачки…
Ето че най-после стигна! Посегна, хвана се за перилото и бързо заслиза по почти отвесните стъпала. Краката му докоснаха равния бетонен под. Рапторът изръмжа ядосано, застанал на площадката на шест метра над него.
— Надхитрих те, приятелче — каза Арнолд и му обърна гръб.
Вече беше съвсем близо до резервния генератор. Само още няколко крачки и щеше да го види въпреки слабата светлина…
Зад гърба си чу глухо тупване.
Арнолд се обърна.
Рапторът стоеше на бетонния под зад него и ръмжеше.
Беше скочил!
Арнолд бързо затърси с поглед някакво оръжие, но след миг беше повален по гръб на бетона. Нещо тежко притискаше гърдите му, той едва си поемаше дъх. Разбра, че животното е стъпило върху него. Почувства как огромните нокти се впиват в гърдите му, усети противния дъх, идващ от главата, наведена над него, и отвори уста да изкрещи.