Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— Е, тъкмо под качулката ще скриеш годините си — окуражи го Егоров. — Знаеш адреса на момичето, дадох ти адресите на сборищата на този контингент, ако нещо не ти е ясно — обаждай се, аз съм насреща. Както вече казах, в наркоконтрола нямам свои хора, но в автомобилната инспекция — колкото щеш. Така че тръгвай да се облечеш, а аз през това време ще опитам да науча къде е в момента колата на кметската щерка. Едва ли ще те чака вкъщи.
— Внимавай, Витя — уплаши се Настя, — като съобщиш номера, веднага ще се сетят, че се интересуваш от дъщерята на кмета. Със сигурност всеки служител познава автомобила й. Не искаме такива гафове.
Егоров я погледна насмешливо.
— Много се плашиш, московчанке. Не бой се, все още ме бива за някои работи.
— Пък и аз не съм забравил всичко, за което ме биваше — намигна Коротков. — Да проверим какво може старата гвардия.
Настя се зае с анкетите, а Егоров, за да не й пречи, отиде в стаята на Коротков и затвори плътно вратата след себе си.
Тя не беше много наясно какво трябва да прави и как, защото за пръв път в живота си се захващаше с нещо такова, но реши да заложи на логиката и интуицията си. Математическата част беше ясна, но всичко останало… Време за мислене обаче нямаше. Добре че всички нужни програми се намираха в компютъра й.
Изскърца вратата, в стаята тихичко влезе Виктор.
— Готово — съобщи той, кой знае защо, шепнешком. — Ето го адресчето. Сигурно там е и гаджето й. Вече го казах на Юрка. Свързах се с Деревянко, тя сега ще отиде във ферма та. И без това се канела, защото трябвало да решат с главния зоотехник някакъв спешен проблем. Искаш ли помощ от мен, или да поемам за фермата?
— Чакай, има още една задача. Вземи моя айпад и намери всичко, което успееш, за бонбоните „Брезова горичка“.
— Това пък за какво ти е?
От изумление Виктор веднага забрави, че допреди малко се стараеше да говори тихо, за да не пречи на работния процес.
— Ще опитаме чрез бонбончето да стигнем до блогъра. Не току-така е пазел обвивката в портфейла си. Явно му е скъп спомен за нещо.
— Гледай ти… — поклати глава Егоров. — Не бях и чувал за такива. Какво представляват тези бонбони? Вкусни ли са поне?
— Нямам представа, и аз не съм ги виждала.
Виктор не се справяше с търсенето на информация толкова ловко и бързо, колкото тя, пък и бавният интернет доста спъваше работата. Ала все пак след около час майорът получи прекрасен резултат. Бонбоните „Брезова горичка“ се произвеждали в Тверската фабрика за захарни изделия в началото на деветдесетте, от 1996 година производството им било прекратено поради смяна на собственика на предприятието и препрофилиране.
— И кой е новият собственик? — попита Настя, като същевременно бързо щракаше с мишката.
— Някой си Шулмин, Едуард Артемевич.
— Имаме ли нещо за него?
— Да го търся ли? — попита Егоров.
— Не, гледай го — озъби се Настя. — Търси го, разбира се.
Егоров обидено засумтя зад гърба й, но Настя вече не му обръщаше внимание. Най-сетне бе разбрала какво да прави и как, та от този момент вече беше невъзможно нито да привлечеш вниманието й, нито да прекъснеш мисълта й.
След още някое време чу гласа на Виктор:
— Умрял е. През две хиляди и трета година.
— Млад? Стар?
— Пише, че на шейсет и две години.
— С какво се е занимавал?
— Тук е обяснено, че бил изтъкнат партиен и съветски деятел от осемдесета до деветдесет и първа година включително, заемал е някакви високи длъжности в Калинин. После е купил на търг местната фабрика за захарни изделия, а през деветдесет и шеста я е продал и се е ориентирал към строителния бизнес. Няма нищо повече.
Това трябваше да се очаква. Информацията за събитията преди началото на ерата на интернет винаги беше малко. Но пък от наученото от Егоров можеше и да се извлече нещичко… Ах, защо човек има само две ръце и една глава!
Затова пък двуръкият и едноглав човек има роднини и приятели. А те имат компютри, които работят много по-бързо от нейния айпад, включен в безжичната мрежа. И това вдъхва оптимизъм. Програмата започна да пресмята резултатите от анкетирането и Настя грабна телефона. Племенникът й, синът на брат й Александър, наистина беше калпазанин, но пък разполагаше с превъзходен компютър и високоскоростен интернет, а самият той беше изключително напреднал юзър… Настя благоразумно не довърши мисълта си, за да не стигне до думата „хакер“. Единственото, за което забрави да помисли, беше тричасовата разлика във времето. Във Вербицк беше около обяд, а в Москва Саньок, който обикновено висеше пред компютъра до късни доби, сигурно още не беше се събудил. Особено сега, през ваканцията, когато не беше нужно да ходи на лекции.