Виелица на сенките [bg]

Във всеки случай не забравих съвета на стария шаман и закуцуках доста видимо, все едно десният ми крак поддава.

— Какво ти е на крака? — веднага приближи Фагред.

— Изкълчих го, когато слизах в ямата — излъгах аз.

Фагред притеснено се намръщи, но не каза нищо.

— Преди да влезете в лабиринта, ще ви оковат във вериги — започна да ни просвещава оркът. — В лабиринта трябва да намерите поставен на земята триъгълен камък. Застанете ли на него — играта приключва. След вас ще тръгнат четирима Ловци — не е забранено да се опитвате да ги убиете. Имате право да си изберете всяко оръжие от тези, които ще ви бъдат показани. Няма ограничения във времето, през което ще сте в лабиринта. Това е всичко. Разбрахте ли или трябва да повторя?

— Всичко разбрахме — отново отвърна Гло-гло.

Интересно, орките наистина ли си мислеха, че не разбираме нищо от първия път? Крясъците на тълпата станаха по-ясни, селцето остана назад, кленовете се отдръпнаха встрани и пред нас се откри долина, обградена с покрити с гори скали. В долината не растеше нищо, също така нямаше и намек за река. Създаваше се впечатление, че тук някога е действала магия. Във всеки случай, на петдесетина ярда от нас долината свършваше с пропаст — гигантска яма, която се виеше между надвисналите скали докъде стигаше поглед. В скалите бяха изсечени някакви подобия на площадки за гледане. Много от площадките бяха празни, а на други можеха да се видят орки. Гло-гло леко беше сгрешил в сметките си — нямаше двеста или дори триста Първи. По моя преценка в планините, нагласени да гледат събитията в ямата, имаше повече от петстотин орки. Излизаше, че не всички се бяха отправили в поход на север.

— Чакаме тук — изръмжа Фагред, когато стигнахме до самия ръб на ямата.

Предостави ми се уникалната възможност да погледна надолу. Ямата беше дълбока около двадесет и пет ярда. И цялата беше преградена със стени, поставени както дойде, и именно този хаотичен безпорядък създаваше това, което наричаха лабиринт. Бях малко разочарован. Наистина не мислех, че грандиозната структура на орките ще се окаже обикновена, макар и ужасно огромна яма, в която те просто са поставили прегради. Преградите бяха направени от някакво диво пълзящо растение, което въпреки че бяхме в средата на октомври, оставаше зелено. Най-малкото на мен така ми изглеждаше.

— Гло-гло, какви са тези цветя? — тихо прошепнах аз.

— Съветвам те да се държиш колкото се може по-далеч от стените — изсъска в отговор гоблинът. — Това са жълти очички и не само че поглъщат всичко, което им попадне, но и са отровни.

— Благодаря ти, зарадва ме.

В това време пристигна Олаг и ни поведоха по ръба на ямата до стълба, водеща надолу. След като се спуснахме, се оказахме в нещо като кошара, оградена от основната част на лабиринта със здрава решетка. Освен нас двамата с Гло-гло и петимата орки, които бяха с нас (в тях влизаха Олаг и Фагред, следящи някой да не ни повреди преждевременно), имаше още десетина Първи, както и двама човека и двама елфи. Последните, макар и мръсни и доста пребити, се държаха подчертано гордо, сякаш орките, а не те, бяха пленници, и лабиринтът целият им принадлежи.