Виелица на сенките [bg]

— Това пък защо? — прекъснах го аз.

— Мълчи и слушай! — озъби се гоблинът. — Куцай и то така, че всички да повярват. Понякога на Първите им идва идеята, че пленниците им бягат прекалено бързо, а това не е много добре. За да бягат бавно, на някои им режат сухожилието на крака. Надявам се, че не искаш да пълзиш през лабиринта? Правилно, че не искаш. Когато ни пуснат в лабиринта, трябва да изтичаме до центъра му. В центъра има камък, достатъчно е да стъпим на него, за да спечелим. Само че не е толкова лесно, и по-точно, почти е невъзможно. Само една двойка от всеки петдесет достига до камъка. Ако хукнем по пътя, който води към камъка, ние сме обречени, но има обходен път. Натъкнах се на него предния път, когато от глупост хукнах в погрешна посока. Пътят се охранява от „стълбове“ и ако ги преодолеем, ще можем да се промъкнем през тесен процеп към камъка. Шансът е много малък, но е по-добър, отколкото да тичаме като всички останали. Така че не се съпротивлявай и не стой като дърво, когато хукна в съвсем различна посока.

— Какво ни очаква в лабиринта, какви опасности?

— Първата опасност са Ловците. Това са четирима орки. Тяхната задача е да ни вземат главите, но ние от своя страна също можем да убиваме Ловците, и никой от Първите, които гледат този глупав спектакъл, няма да ни отмъщава за това. Как точно ще подходят Ловците — всички заедно или поотделно — не знам. Всеки път го правят по различен начин. Втората опасност са капаните. Както обикновени, така и магически. С последните мисля, че ще мога да се справя. Третата заплаха са създанията. Това са творения на оркската магия и са различни видове, но от тях най-опасни са „стълбовете“. Всички те могат да бъдат убити, стига да знаеш как, но да се надяваме, че няма да ни се налага да стигаме толкова далеч. Запомни най-важното — прави всичко, което ти кажа, без значение колко странно може да ти изглежда. Ясно ли е?

— Напълно. А дали орките знаят за твоя таен процеп?

— Знаят, но не смятат за необходимо да го затварят. Това внася приятен смут в техните залагания. Слава на горските духове, че те дори не подозират, че вече съм имал съмнителното удоволствие да тичам през лабиринта.