![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
След четвърт час един от вътрешната имперска стража, Волен с белег на бузата, удари с юмрук в бронирана ръкавица по вратата на затворения толкова рано хан „Раирания котарак*. Минувачите по улица „Търговска" и занаятчиите от „Арабаджийска" гледаха крадешком воина и не смееха да си зашепнат, преди Волният да влезе в кръчмата.
Брей, откога дворцовите стражници са се пристрастили към светло мелиинско пиво, че нямат търпение да изчакат до пладне?
В стаята бе сумрачно и задимено. Върху груб, касапски тезгях седеше вързан човек, който безсилно и жално се блещеше към замръзналите покрай стените безмълвни фигури в сиви наметала със спуснати качулки. Шест мангала тлееха, разпространявайки аромат. Вързаният се клатушкаше заедно с димните струйки.
- Е? - запита го една от закачулените фигури. - Махнахме огъня.
Говори.
- А дима? Дима?! - човекът тежко се закашля.
- Не бих желал да въртиш бойни заклинания из килията, драги -произнесе Баща Хеон. - Мангалите са необходима мярка за сигурност и взаимно доверие, хе - хе... Така че, хайде да не се караме, а да си поговорим като делови хора...
- Делови ли? Хора ли?
- Да, говоря за взаимна изгода, драги.
- Каква изгода, жалки разбойнико! - вързаният издаде някакво продължително грачене, което навярно смяташе за презрителен смях. -Дъгата ще отмъсти за мен! Всички сте покойници! Страшно ще отмъсти!
- А ти ще го видиш ли да се порадваш? - невъзмутимо запита Хеон. -Пък и не е чак толкова сигурно, че Седмоцветието ще ни докопа. Току-виж сме умрели преди това, ха-ха! Стига шеги. Да говорим сериозно. Дъгата още нищо не е направила за теб, нещастник. Тежко ни, казваш. Къде са твоите побратими-магове? Толкова се церемонят с нас, нищожните червеи! И що за игрички играете с Братството - хващате нашия човек, пък пращате двойник вместо наказателен отряд? Нито е хубаво да се постъпва така, нито е логично. О, може би е признак на уважение? Как не се сетих! Правилно. И какво ще рече това? Ще рече, драги, че Дъгата не е и наполовина толкова яка, колкото ни описваш в заканите си. Защото ако беше толкова всемогъща, нямаше да те заловим, нито да те завлечем дотук, още по-малко пък сега да те разпитваме.
- Хеон! - човекът почна да се гърчи. - Пусни ме! Пусни ме и се покай, само така ще си спасиш живота! Дъгата може да прояви милосърдие...
- Тъй ли? - присмя се Башата. - Момко, имал си лоши наставници. Или пък добри и хитри. И те не са ти съобщили някои подробности за онзи, когото ти - скрит под лика на мой боец -се опита да преметнеш...
- Какво имаш предвид.
- Една стара история, драги. Стара и незабравима - ласкаво и напевно заяви Хеон, сякаш разказваше приказка на внучето си. - Пристигнал веднъж в един малък западен градец отряд от магостражи. Е, ти знаеш, войниците били обикновени слуги на ордените, без вълшебнически дарби. Истинските чародеи в такива отряди са двама-трима най-много. Отряда бил числено голям колкото две имперски кохорти. Командирите имали указ, заверен в двореца, според който...
Човекът върху касапския тезгях внезапно се сви. Бащата продължаваше, а гласът му ставаше все по-студен и остър:
- ... съгласно едикт еди кой си, потвърден от Мелиин, Орден Арк предявява правата си да рекрутира хора с вълшебни способности измежду всички съсловия на Империята - черни, бели и благородни. Ето това пишело в свитъка. То се отнасяло за едно малко момиче на десет годинки...
Хеон вече съскаше като змия, тихо, сякаш се сдържаше да не избухне:
- Войниците нахълтали в дома на момиченцето. Личало им, че се срамуват, но били положили клетва. Изпълнявали заповедите, ала криели очите си от родителите на детето. Момичето умеело да прави заклинания съвсем мъничко - наистина детска работа, но Червеният орден я харесал. А когато маговете си харесат нещо - няма отърване, получават го... Ала не и този път. Момичето упорито не желаело да става послушница. Кой знае как са я „убеждавали" там, в кулата. Явно положили усилия. Но не успели. И три месеца след това, в назидание за непокорството... на площада на градчето... знаеш какво стана, нали? Момичето и майка й изгорели на клада. А сега - Бащата със съскане си пое дъх, - си помисли, но бързо, защо съм заповядал да те вържат на тезгях за разфасоване на говеждо? Пленникът трепереше неудържимо.
- Д-д-дъгата... ще отмъсти... - изписка, заеквайки вълшебникът.
Хеон го прекъсна с небрежно махване на ръка:
- Пак питам - каква е ползата за теб, че ще отмъсти? Ти ще си на пържоли. И пържолите ще идат в кухнята на твоята кула. Ти няма да видиш моята смърт. Аз обаче ще видя как ще те кълцат бавно, много бавно. Със сол и подправки, разбира се. И оцет. Нали те гласим за месо, което да засища достопочтената Небесна дъга. Ще те излапат, без да се усетят -имаме много добри готвачи сред вашите слуги. И така... Размисли ли или да викам майсторите месари?