Детето на нощта [bg]

- Като гледам, няма друг начин, освен да пробием дупка в дъските оттук - вдигна рамене тъмният маг.

- Бездруго оттам ще излезем на палубата - напомни Хирад. - Иначе как ще си послужите с крилете? Е, ако искате, опитай­те да направите заклинанието, след като скочите във водата.

- Ами да не губим повече време - натърти Илкар.

Варваринът кимна и извади два кинжала, хвана единия с дясната ръка, другия стисна със зъби. Мечът остана в ножницата на гърба му. Тръгна присвит по левия борд към главната палуба, двамата магове пристъпяха зад него. Вървеше по мок­ро дърво, корабът се люшкаше, а градушката пак преминава­ше в дъжд, смесен с морската вода. Лявата китка го болеше все по-силно, а с нея се държеше за релинга.

Долепи гръб до стената и започна да се прокрадва по-бавно, за да се открива палубата постепенно пред погледа му. Остава­ха в плътна сянка, но неспирно клатещите се фенери му позво­лиха да види как трима Ловци на вещери при носа се държаха за фокмачтата, за да пазят равновесие. Имаше още един от тях до релинга на левия борд и Хирад предположи, че има и други. Може би стояха при десния борд и на рулевата палуба, под коя­то се криеха Гарваните.

Озърна се към Илкар.

- Ще ти стигнат ли силите за Невидимо було?

- За него, за щит и пак за криле. Нищо повече - прошепна елфът.

- Трябва да знаем какво става около вратата към задните каюти.

Илкар кимна.

- Само се молете да не налетя на щита, с който пазят Ериан.

Той създаде формата за заклинанието, внимателно прекра­чи и изчезна от погледите им.

- Дензър, добре ли си?

- Да я измъкваме оттук по-скоро, иначе ще си изтърва нер­вите...

- Ще мъстим друг път, разбрахме ли се?

Магът от Ксетеск изсумтя, вторачен напред.

Чакаха в сенките. Черните криле не помръдваха от местата си за разлика от елфите, които проверяваха въжетата и се ка­тереха по такелажа. Хирад се питаше какво ли си мислят и да­ли животът им ще струва нещо в очите на Селик, когато Ериан я няма на кораба. Дали да не отстъпи пред желанието на Ден­зър и да се опитат да избият всички Ловци на вещери?

Въздухът се раздвижи до него и Илкар пак се показа.

- Не съм разпръснал формата за Булото, тъй че да побърза­ме. Има дордоверец на рулевата палуба, друг говори с двама Ловци на вещери от отсрещната страна. Може би ще влезем, без да ни видят, а може би не. Повече ни пречат онези отпред, които гледат насам, и другият до фалшборда. Ще ни забележат непременно, затова нямаме много време.

- Време за какво? - намръщи се Дензър.

- Слушайте какво ви казвам, имаме един-единствен шанс. Щом пак се върна там под Булото, пребройте до десет и тичай­те колкото сили имате след мен. Така ще мога да отворя врата­та, вие нахълтвате и аз я залоствам зад вас. После ще видим. Ще имаме насреща си и мечове, и магия, но поне не ни очак­ват. Съгласни ли сте?

- Да, сега разбрах защо Незнайния измисля кога какво да пра­вим - подсмихна се мрачно Дензър. - Хайде да приключваме.