Детето на нощта [bg]

- Илкар, помогни на Дензър! - провикна се варваринът и за­би юмрук в лицето на пазача.

Но тъмният маг не се нуждаеше от помощ. Стовари се върху ранения Ловец на вещери и го наръга в гърдите. Варваринът изрита в корема своята жертва и щом онзи падна, тежко стъпи на шията му. Всички останали в коридора чуха пращенето на прешлените.

Двамата магове тепърва се опомняха от унеса, в който под­държаха щита около Ериан. Разправата с тях беше бърза. Ден­зър и Илкар нямаха милост към изменниците от Дордовер.

Хирад разби с ритник вратата на каютата и влезе, готов да удари с кинжала. Но вътре беше само Ериан, свита на койката си. Гледаше го облещено.

- Хирад, как...

- Няма време. Подготви се за Сенчести криле. Или се маха­ме веднага, или ще ни довършат.

Дензър и Илкар също влязоха тичешком.

- Вече напъват външната врата - промърмори елфът.

Дензър се втурна към Ериан и я притисна до себе си в трес­кава целувка.

- Ще я разбият всеки миг. Нещо да предложите? - Хирад из­вади меча от ножницата и хвана кинжала с лявата ръка. - Ден­зър, пусни Ериан най-сетне. По-късно ще имате време за това.

Някой с трясък отвори врата наблизо. Хирад незабавно прис­тъпи към коридора. Щом Ловецът на вещери показа полови­ната си лице иззад рамката, варваринът заби кинжала в окото му, издърпа го рязко и мъртвецът се свлече, без да издаде нито звук.

- Тоя сбърка и мястото, и времето. Е, Илкар?

Пак блъснаха тежко по външната врата.

- Ще опитат веднага заклинание, нуждаем се от щит. Нека Дензър се заеме с това. Аз ще подготвя формата за Силов ко­нус. Трябва да ги изтикаме назад, за да си освободим място и да изтичаме към кърмата... Нали натам ще се насочим?

- Съгласен - кимна Хирад. - Готови ли сме?

- Аз ще вдигна щит против стрели - предложи Ериан, лику­ващо почувствала, че отново може да борави с магия. - Те имат и арбалети.

Варваринът поумува и пак кимна.

- Добре, благодаря ти. Но не забравяй за Сенчестите криле. Важи и за трима ви.

Излязоха в коридора. Илкар вървеше пръв, за да отправи Силовия конус, Дензър и Ериан сътвориха двата щита, Хирад пазеше тила на малкия отряд. От съседна каюта изскочи Ловец на вещери, може би вътре се спотайваха още неколцина. Вра­тата пред тях засега не поддаваше, но в края на коридора се по­яви мъж с арбалет във всяка ръка.

- Няма да ходите никъде - сопна им се завалено.

- Не спирайте - подхвърли Хирад през рамо. - Аз ще се зае­ма с него.

- Я стига, няма да излезете оттук. На кораба разполагам с трийсетина бойци и цяла дузина магове. Смел опит, но се про­валихте.

- Селик, много се радвам да видя как те е обезобразила Ери­ан. Жалко че си останал жив.

- О, Хирад Хладнокръвния... Да. Един-единствен мечоносец. Оставете я и ще ви пощадя.

Доближаваха входната врата. След поредния тежък удар ре­зето се огъна, пироните изскърцаха.