Детето на нощта [bg]

- Много ти здраве! И до скоро! Избутай ги, Илкар, че тоя ще ми диша във врата!

Елфът тласна мощно със заклинанието и разпиля подреди­лите се в дъга Черни криле и магове.

- Илкар, вади меча, гледай да не ти излезе някой насреща откъм кърмата! Дензър, Ериан, задръжте щитовете. Аз ви па­зя гърбовете.

Гарваните изскочиха на палубата, Илкар хутаа наляво, под­метките му се пързаляха по мазното и мокро дърво. Зад него тичаше Дензър, хванал за ръка Ериан. И двамата държаха кин­жали. Накрая беше Хирад, гонен от Селик, а съборените Лов­ци на вещери бързаха да се надигнат.

Корабът се наклони, Хирад залитна надясно, падна по гръб, превъртя се на колене, но изтърваният кинжал се плъзна да­леч от ръката му. Изправи се и в този миг Селик надникна през изкъртената врата. Хирад изпсува - нямаше как да удари с ме­ча от тази страна. Замахна с празната ръка, юмрукът му улучи предводителя на Черните криле в слепоочието. Чу как главата на Селик се блъсна в рамката и изрева:

- Това el

Пред него някакъв Ловец на вещери изтича да догони маго­вете. Хирад нарочно се заби в релинга, за да'стъпи устойчиво, втурна се след врага и завъртя меча над главата си. Острието се впи дълбоко в шията на жертвата. Ловецът на вещери се килна напред, излетелият от пръстите му меч изсвири над главата на Ериан, а конвулсивно размаханите ръце закачиха магьосница­та и я повлякоха надолу.

Дензър се обърна.

- Не спирай! - пришпори го с вопъл Хирад. - Аз ще я доведа.

Срита умиращия, хвана Ериан за лакътя и я издърпа към кърмата.

- Нямаме щит... - смънкатя.

Сякаш за да потвърди думите ѝ, стрела от арбалет спря с глу­хо пращене в релинга.

- Богове... - изръмжа Хирад. - Върви! - избута жената пред себе си. - Върви де!

Ериан се шмугна зад ъгъла, той щеше да направи същото, но тъкмо се обръщаше и нова стрела проби прасеца му. Варва­ринът залитна към релинга с такава сила, че дървото изпука. Чу тържествуващите викове на враговете и трескаво изпълзя да се махне от погледите им.

- Мамка му!

- Хирад... - озърна се Ериан.

- Няма време! - озъби се варваринът. - Дензър, Ериан, нап­равете си Сенчести криле и да ви няма. Илкар, какво става?

Стъпеше ли на ранения крак, болката го разтърсваше до те­мето. В ботуша се стичаше кръв. Все пак стрелата не бе засег­нала костта, което си беше малко чудо. Той прехвърли меча в лявата си ръка.

- От моята страна тичат към нас, не знам колко са - отгово­ри елфът. - Аз ще ги задържа.

Хирад зачака своите противници, знаеше колко скъпоценен е всеки спечелен миг.

- Мога да ги спра с Огнени кълба - каза Дензър.

- Не, човече, разкарай Ериан от тоя скапан кораб! - не из­държа Хирад. - Изчезвайте преди да съм ви хвърлил в морето! Ей сега идваме и ние.

- Не се бавете!

- Излитайте!

Първият от Ловците на вещери се показа и понечи да замах- не на височината на раменете си. Хирад отби удара и също замахна надясно. Мъжът срещу него отклони тялото си и мушна право напред. Хирад пак отби, фрасна го с дясната ръка и нале­тя, макар че от болката в крака чак му се скова гърбът. Мечът на варварина проби кожената броня и върхът зачегърта в гръб­нака на врага. Хирад издърпа оръжието и Ловецът на вещери се сви на палубата.