За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Нека сега да видим какво е положението в Япония. Прекомерното количество стоки, които тя внася, обуславя прекомерното количество стоки, които изнася; и понеже между вноса и износа съществува равновесие, самата прекомерност не носи вреда; даже тя може да даде на държавата множество предимства; държавата ще има повече стоки за потребление, повече суровини за обработка, повече заети в производството хора, повече начини за придобиване на мощ; в случай на нужда такава държава, чиито богатства са в изобилие, може да се притече на помощ по-бързо от която и да е друга. Рядко се случва една държава да няма излишъци; но търговията по своята същност е такава, че прави излишъците полезни, а полезните излишъци — необходими. Следователно такава държава може да представи на своите поданици по-голямо количество необходими продукти.
И така би могло да се каже, че от търговията печелят не народите, които не се нуждаят от нищо, а народите, които се нуждаят от всичко. И отсъствието на външна търговия е изгодно не за тия, които имат всичко, а за тия, които нямат нищо.
КНИГА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
ЗА ЗАКОНИТЕ В ТЕХНИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ ТЪРГОВИЯТА, РАЗГЛЕЖДАНА В СВЕТЛИНАТА НА ПРЕВРАТИТЕ, КОИТО ТЯ Е ПРЕТЪРПЯВАЛА
Глава
I
Някои общи разсъждения
Макар търговията да е предмет на големи преврати, може да се случи така, че нейната природа да се определи завинаги от някои физически причини, каквито са например особеностите на почвата или климата.
Днес ние водим търговия с Индия не иначе, а чрез пари, които изпращаме. Римляните ежегодно са изпращали там петдесет милиона сестерции. Тия пари, както нашите днес, са се превръщали в стоки, които са се пренасяли на Запад. Всички народи, които са търгували с Индия, винаги са внасяли там метали, а са изнасяли стоки.
Причина за това е самата природа. Индийците имат свои занаяти, съобразени с техния начин на живот. Нашият разкош не е техният разкош и нашите нужди не са техните нужди. Техният климат не изисква и не позволява почти нищо от това, което иде от нас. В по-голямата си част те ходят голи; тяхната собствена страна им доставя подходящото за тях облекло; и тяхната религия, която има толкова голяма власт над тях, им внушава отвращение към някои неща, които у нас служат за храна. Следователно те имат нужда само от нашите метали, служещи като знаци за ценности, и дават срещу тях стоки, които благодарение на въздържаността на народа и природния характер на страната съществуват в голямо изобилие. Древните автори, които говорят за Индия, ни я описват такава, каквато я виждаме днес; порядките, обичаите и нравите са си същите. Индия е била и ще бъде такава, каквато е сега; и търгуващите с нея народи ще внасят, но никога няма да изнасят оттам пари.
Глава II
За народите на Африка
Повечето от народите по бреговете на Африка са диваци и варвари. Аз мисля, че това в голяма степен се дължи на обстоятелството, че страни, които са почти необитаеми, разделят други, малки страни, които са удобни за живеене. Тия народи нямат промишленост, нямат занаяти, но имат изобилие от скъпоценни метали, които получават непосредствено от ръцете на природата. Следователно всички цивилизовани народи могат да водят с тях изгодна търговия; те могат да им продават като ценности много неща, които не струват нищо, и да извличат от това големи печалби.
Глава III
За това, че нуждите на южните народи се различават от нуждите на северните народи
В Европа съществува известно равновесие между народите на Юга и на Севера. Първите имат всякакви удобства за живот и малко нужди; вторите — много нужди и малко удобства за живот. На едните природата е дала много, а те искат от нея малко. Равновесието между тях се поддържа от леността, с която природата е дарила южните народи, и изобретателността и енергията, с която е дарила северните. Последните са принудени да работят много; иначе ще им липсва всичко и те ще се превърнат във варвари. А причината да бъде внедрено робството у южните народи е, че като могат да минат лесно без богатства, те минават лесно и без свобода. Обаче северните народи имат нужда от свобода, която им дава повече средства за задоволяване на всички нужди, дадени им от природата. Затова северните народи се намират в едно състояние на принуда, ако не са свободни или не са варвари; а почти всички южни народи се намират ако не под робство, то поне под гнета на насилието.