![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Харесва ли ви замъка ми, лорд Сняг?
— Уютен изглежда. Да знаеш къде е Сам?
— Карай все направо. Ако стигнеш до павилиона на сир Отин, ще си го подминал. — Великана се усмихна. — Освен ако и Сам не си е намерил някое дърво. Що за дърво ли ще трябва да е?
Накрая Дух намери Сам. Вълчището отведнъж се стрелна напред като стрела на арбалет. Под една издадена скала, предлагаща донякъде подслон от дъжда, Сам хранеше гарваните си. Пълните му с вода ботуши жвакаха при всяка крачка.
— Краката ми подгизнаха — призна той окаяно. — Когато слязох от коня, стъпих в една дупка и нагазих до коленете.
— Свали ботушите и си изсуши чорапите. Ще намеря малко сухи дърва. Ако не е много мокро под скалата, може да запалим огън. — Джон му показа заека. — И ще пируваме.
— Ти няма ли да си при лорд Мормон в къщата?
— Не. Но ти ще си. Стария мечок иска да му рисуваш карта. Крастър казва, че ще ни разкрие къде е Манс Райдър.
— О? — Сам не гореше от нетърпение да види Крастър, макар това да значеше огън и топло.
— Но каза първо да се наядеш. Подсуши си краката. — Джон отиде да събере дърва, зарови под мъртвата шума за по-сухи клони и загреба от черните пластове борови иглички — смяташе, че лесно ще се подпалят. Но и с тях мина цяла вечност, докато хванат искрата. Наметалото си провеси от скалата да пази дъжда настрана от малкия пушлив огън и така двамата останаха като в малка топла ниша. Джон клекна да одере заека, а Сам почна да си сваля ботушите.
— Имам чувството, че мъх е поникнал между пръстите ми — заяви той скръбно и ги размърда. — Заекът обаче ще е вкусен. Знаеш ли, вече не ме е страх нито от кръв, нито от нищо. — Извърна очи. — Е, само малко…
Джон набучи заека на една пръчка, сложи два по-големи камъка от двете страни на огъня и я постави върху тях. Зайчето беше дребно и кльощаво, но щом се запече, замириса като на кралски пир. Другите щурмоваци наблизо взеха да ги поглеждат завистливо. Даже Дух загледа гладно, задуши и пламъците на огъня засвяткаха в червените му очи.
— Ти вече си изяде дела — напомни му Джон.
— Крастър толкода ли е див, колкото разправят щурмоваците? — попита Сам. Заекът не беше съвсем допечен, но вкусът му беше страхотен. — Как изглежда замъкът му?
— Купчина тор с покрив и огнище. — Джон му разказа какво бе видял и чул в Цитаделата на Крастър.
Докато разказът свърши, се беше стъмнило, а Сам облизваше пръсти.
— Хубаво беше, но сега бих изял и един агнешки бут. Цял бут, само за мен, полят с мента, мед и чесън. Агнета видя ли?
— Имаше кошара, но без овце.
— Как си храни мъжете този човек?
— Мъже не видях. Само Крастър и жените му, и няколко по-малки момичета. Чудя се как успява да го държи това място. За защитата му да не говорим, само един кален насип. Ти тръгвай вече да я рисуваш онази карта. Пътя можеш ли да намериш?
— Стига да не падна в калта. — Сам си надяна с мъка ботушите, взе перо и един навит на руло пергамент и се изниза в нощта.
Дух отпусна глава на лапите си и задряма край огъня. Джон се изтегна до него, благодарен за топлината. Беше студено и мокро, но не толкова студено и мокро колкото допреди малко. „Може би тази нощ Стария мечок ще научи нещо, което да ни отведе до чичо Бенджен.“
Събуди се и видя бялото облаче на собствения си дъх сред студения въздух на утрото. Раздвижи се и костите го заболяха. Дух го нямаше, огънят беше изтлял. Джон посегна да дръпне наметалото, което беше провесил на скалата, и то се оказа кораво и замръзнало. Пъхна се под него и се озова сред гора от кристал.
Бледорозовата светлина на зората искреше по клони, листа и камъни. Всеки стрък трева беше изваян от смарагд, всяка водна капка се бе превърнала в диамант. Дори калните локви блестяха с лъскава кафявина. Сред блесналата зеленина се мяркаха черните палатки на братята му, покрити с тънък леден варак.
„Значи имало все пак магия отвъд Вала.“ Улови се, че мисли за сестрите си, навярно защото ги беше сънувал през нощта. Санса щеше да нарече всичко това „вълшебство“ и очите й щяха да се напълнят със сълзи при това чудо, а Аря щеше да затича със смях и викове и да поиска да докосне всичко.
— Лорд Сняг? — чу той. Тихо и плахо. Обърна се.
Горе, присвито на скалата, която го беше подслонила през нощта, седеше момичето със зайците, загърнато в голямо черно наметало. „Наметалото на Сам — веднага осъзна Джон. — Защо носи наметалото на Сам?“
— Дебеланчото ми каза, че ще ви намеря тук, милорд — промълви тя.
— Заека го изядохме, ако за това си дошла. — Признанието го накара да се почувства нелепо гузен.
— Стария лорд Врана, оня, с говорещата птица, даде на Крастър арбалет с цената на сто заека. — Ръцете й се сгънаха над издутината на корема. — Вярно ли е, милорд? Вярно ли е, че брат ви е крал?