Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Носим си продоволствие, милорд — рече Стария мечок. — Ще се радваме да споделите от храната и виното ни.

Крастър отърка провисналата си уста с косматата си ръка.

— Виж, от виното ви ще опитам, лорд Врана. И още нещо. Ако някой посегне на някоя от жените ми, остава без ръка.

— Покривът е ваш, вие заповядвате — каза Торен Малък лес, а лорд Мормон кимна вдървено, макар че не изглеждаше много доволен.

— Значи разбрахме се. — Крастър изпръхтя. — Имате ли някой да може да рисува карти?

— Сам Тарли може — каза Джон. — Сам обожава картите.

Мормон го привика с пръст.

— Прати го тук като се наяде. Да донесе перо и кожа. И намери също така Толет. Кажи му да донесе брадвата ми. Дар от гостите за домакина ни.

— Тоз пък кой е? — каза Крастър преди Джон да успее да си тръгне. — Прилича на Старк.

— Моят стюард и скуайър, Джон Сняг.

— Копеле значи? — Крастър изгледа Джон от главата до петите. — Човек като рече да легне с жена, трябва да я вземе за жена. Аз тъй правя. — Махна с ръка на Джон да си ходи. — Е, тичай си по работата, копеле. И гледай брадвата да е добра и остра, тъпо желязо не ми трябва.

Джон Сняг кимна сковано и си тръгна. На излизане едва не се сблъска при кожените платнища със сир Отин Вайтърс. Отвън дъждът като че ли беше понамалял. Из целия двор се бяха вдигнали палатки. Джон различи върховете на други под короните на дърветата. Ед Скръбния хранеше конете.

— Дайте му на дивака брадва бе, що не? — Посочи оръжието на Мормон, бойна двуостра брадва с къса дръжка и златна инкрустация по ръба на черното стоманено острие. — Ще ви я върне той, помни ми думата. Забита в черепа на Стария мечок. Що не му дадете всичките ни брадви, че и всичките ни мечове отгоре? Бездруго не ми харесва как дрънчат, докато яздим. Без тях ще вървим по-бързо, право към портата на ада. Чудя се в ада дали вали така? Може би на Крастър по ще му хареса някоя шапка вместо брадва.

Джон се усмихна.

— Брадва иска. И вино.

— Видя ли, умен ни е Стария мечок. Ако напием хубавичко дивака, може би ще ни клъцне само по някое ухо, ако се опита да ни изколи с тая брадва. Аз имам две уши, но главата ми е сал една.

— Малък лес казва, че Крастър е приятел на Стража.

— Знаеш ли разликата между дивак, който е приятел на Стража, и такъв, който не е? — запита го вечно киселият скуайър. — Враговете ни оставят труповете ни за враните и вълците. Приятелите ни погребват в тайни гробове. Чудя се, от колко време е набита оная мечка при портата и какви ли ги е вършил тука Крастър преди да чуе виковете на ловната ни дружина? — Ед изгледа подозрително брадвата; дъждът се стичаше по дългото му, мършаво лице. — Там вътре сухо ли е поне?