Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

„Да.“ Джон се замисли за Джили. Бяха деветнайсет, а Крастър само един, но…

— И все пак за нас би било зле, ако Крастър загине. Твоят чичо можеше да ти каже колко пъти замъкът на Крастър е спасявал от сигурна смърт наши щурмоваци.

— Баща ми… — Джон се поколеба.

— Продължавай, Джон. Кажи каквото искаше да кажеш.

— Баща ми веднъж ми каза, че някои хора просто не заслужава да ги има — довърши Джон. — Знаменосец, който е жесток или несправедлив, опозорява не само своя върховен господар, но най-вече себе си.

— Крастър си е сам за себе си. Не ни се е клел. Нито е подчинен на нашите закони. Твоето сърце е благородно, Джон, но разбери едно. Не можем да оправим света. Не това е задачата ни. Други битки има да води Нощният страж.

„Други битки. Да. Трябва да го запомня.“

— Джармън Бъкуел каза, че мечът скоро може да ми потрябва.

— Така ли? — Мормон не остана доволен. — Крастър доста неща ни каза снощи и до голяма степен потвърди опасенията ми. Дотолкова, че цяла нощ не можах да заспя. Манс Райдър събира народа си при Ледените нокти. Затова са празни селата. Същото е научил и сир Денис Малистър от диваци, пленени от хората му в Ждрелото, но Крастър уточни и къде, и в това е съществената разлика.

— Град ли вдига, или събира армия?

— Точно в това е въпросът. Колко диваци има там? Колко боеспособни мъже? Никой не знае със сигурност. Ледените зъби са една сурова, негостоприемна пустош от камък и лед. Няма да могат дълго да държат там голяма маса хора. Виждам само една цел в този сбор. Манс Райдър се кани да удари на юг, в Седемте кралства.

— Диваците и преди са нахлували в земите ни. — Джон беше слушал такива истории както от баба Нан, така и от майстер Лувин в Зимен хребет. — Раймън Червената брада ги е повел на юг по времето на дядото на дядо ми, а преди него имали някакъв крал на име Бел Барда.

— Тъй. А още по-преди е живял Рогатия властелин, и братът на кралете Джендел и Горн, а в древни времена Джорамун, който засвирил с Рога на Зимата и вдигнал великаните от земните недра. И всеки от тях е прекършвал силата си на Вала, или бил прекършван от силите на Зимен хребет от другата страна… но сега Нощният страж е едва сянка на онова, което сме били, а кой е останал да се опълчи на диваците освен нас? Владетелят на Зимен хребет е мъртъв, а наследникът му поведе войските си на юг, за да се бие с Ланистърите. Диваците едва ли ще получат по-добра възможност от тази. Познавах го Манс Райдър, Джон. Той е клетвопрестъпник, да… но вижда добре и никой не би посмял да го нарече страхливец.

— Какво ще правим? — попита Джон.

— Ще го намерим — каза Мормон. — Ще се сразим с него. Ще го спрем.

„Триста души — помисли Джон. — Срещу цялата ярост на дивото.“

А пръстите му се отвориха и затвориха.