Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Ти от дъщерите на Крастър ли си? — попита той.

Тя сложи ръка на корема си.

— Жена съм му вече. — Изгледа накриво вълка и отчаяно коленичи до съборената колиба. — Трябваше да им сготвя зайци. Овце не останаха.

— Стражът ще се отплати добре. — Джон нямаше пари, иначе щеше да й предложи… макар че не беше много сигурен каква работа щяха да й свършат няколко медника или дори сребърник тук, отвъд Вала. — Утре ще говоря с лорд Мормон.

Тя изтри ръцете си в кожите.

— Милорд…

— Не съм лорд.

Но наоколо вече се бяха струпали други, привлечени от писъците й и от трясъка на поломената зайча колиба.

— Не му вярвай, момиче — подвикна щурмовакът Ларк Сестриния, долен и зъл като псе. — Това е самият лорд Сняг.

— Копеле на Зимен хребет и брат на крале — подигра се Чет, който беше зарязал псетата си, за да види за какво е цялата врява.

— Тоя вълк те гледа много гладно, моме — каза Ларк. — Сигурно си мисли колко крехка е мръвчицата в коремчето ти.

Джон не виждаше нищо смешно.

— Недейте. Плашите я.

— Нищо, да се пази. — Чет се ухили грозно като мехурите, покрили почти цялото му лице.

— Не трябва да говорим с вас — изведнъж си припомни момичето.

— Чакай — каза Джон, но късно. Тя скочи и побягна.

Ларк се наведе да сграбчи заека, но Дух се оказа по-бърз. Щом оголи зъби, Сестриния се подхлъзна и тупна в калта по задник. Другите се разсмяха.

— Нямаше нужда да плашите момичето — каза им Джон.

— От теб няма да търпим да ни гълчиш, копеле — изръмжа му Чет. Обвиняваше Джон за това, че беше изгубил удобното място при майстер Емон, и с право. Ако не беше отишъл при Емон заради Сам Тарли, Чет щеше още да се грижи за стария слепец, а не за глутницата злобни ловджийски хрътки. — Може да си галеникът на лорд-командира, но не си лорд-командирът… и нямаше да ми се дуеш толкова, ако това чудовище не се въртеше все около тебе.

— Няма да се бия с брат, докато сме извън Вала — отвърна Джон хладно.

Ларк се изправи на колене.

— Страх го е от тебе, Чет. На Сестрите имаме прякор за такива като него.

— Всички прякори ги знам. Спести си го. — Остави ги и Дух тръгна с него.

Докато стигнат портата, дъждът намаля до леко ръмене. Скоро щеше да падне здрач и после — още една окаяна нощ. Облаците щяха да скрият луната, звездите и Факела на Мормон, а горите щяха да почернеят като катран. Всяко изпикаване щеше да е приключение, макар и не точно такова, каквото си представяше някога Джон Сняг.

Отвън под дърветата част от щурмоваците бяха намерили достатъчно суха шума и дървета, за да запалят огън под надвисналата каменна плоча. Други бяха вдигнали палатки или си бяха стъкмили груби навеси, просвайки мокрите си наметала върху ниските клони. Великана се беше напъхал в хралупата на един изсъхнал дъб.