Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Зър-рно? — Птицата чукна с човка Джон по косата.

— Остави го този нещастен просяк, Джон, току-що изяде половината ми бекон. — Стария мечок си дояждаше закуската с другите командири — пържен хляб, бекон и овчи дедец. Новата брадва на Крастър лежеше на масата, златният ец проблясваше смътно на мигащата светлина на единствената горяща факла. Собственикът й лежеше проснат в несвяст горе на платформата за спане, но всичките му жени бяха станали, шетаха и носеха храна. — Какъв е денят навън?

— Студено, но дъждът спря.

— Това е добре. Погрижи се да конят ми да е оседлан и готов. Смятам до час да тръгнем. Ял ли си? Храната на Крастър е проста, но насища.

„Няма да ям храната на Крастър“ — реши той изведнъж.

— Закусих с мъжете, милорд. — Джон изкъшка гарвана от Дълъг нокът. Птицата се върна на рамото на Мормон и дрисна.

— Това можеше да го направиш на Сняг, вместо да го пазиш за мен — изръмжа Стария мечок. Гарванът каза „ку-ор-рк“.

Джон намери Сам зад къщата — стоеше с Джили до счупената заешка колиба. Тя му помагаше да си навлече наметалото, но като видя Джон, се изниза. Сам го изгледа тъжно и с укор.

— Мислех, че ще й помогнеш.

— И как да го направя? — сряза го Джон. — Да я взема с нас, увита в наметалото ти ли? Заповядано ни е да не…

— Знам — промълви виновно Сам, — но тя беше уплашена. Знам какво е да си уплашен. Казах й… — Спря и преглътна.

— Какво? Че ще я отведем с нас?

Дебелото лице на Сам пламна.

— На връщане. — Не можеше да погледне Джон в очите. — Тя ще има бебе.

— Сам, ти съвсем ли си изгубил ума си? Може да не се върнем по този път. А и да се върнем, мислиш ли, че Стария мечок ще ти позволи да отмъкнеш една от жените на Крастър?

— Мислех… може би дотогава ще измислим начин…

— Нямам време за това, трябва да оседлавам коне.

Джон си тръгна не по-малко сконфузен, отколкото ядосан. Сърцето на Сам беше голямо като всичко друго по него, но въпреки всичките книги, които беше прочел, понякога изглеждаше не по-малко задръстен от Грен. Беше невъзможно, и при това недостойно. „А защо тогава изпитвам срам?“

Джон зае обичайното си място до Мормон, когато Нощния страж започна да се излива покрай двата черепа при портата на Крастър. Поеха на северозапад, по крива козя пътека. Топящият се лед се стичаше отвсякъде като бавен дъжд с тихата си музика. Северно от имението потокът беше придошъл и задръстен с листа, клони и корени, но съгледвачите бяха намерили брод и колоната трябваше да го прецапа. Водата стигаше до коремите на конете. Дух заплува и излезе на брега с намокрената си бяла козина, от която се стичаше кафява вода. Когато се отърси и ги опръска, Мормон нищо не каза, но гарванът на рамото му изграчи сърдито.

— Милорд — промълви Джон, след като гората отново ги обгърна. — Крастър няма овце. Нито синове.