Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Трябва да е минал насам миналата година — каза Торен Малък лес. Едно от псетата дойде да го подуши по крака, той го изрита и кучето изквича.

— Бен търсеше сир Веймар Ройс, който беше изчезнал с Гаред и младия Уил — каза лорд Мормон.

— Тъй де, тия тримата ги помня. Лордчето не беше по-голямо от тия палета тука. Един такъв горд, не можа да спи под покрива ми с неговия самур и черната стомана. Жените ми го гледаха с кравешки очи. — Извърна се и примижа към най-близката от жените. — Задявали се с щурмоваци, разправя ми Гаред. Викам му, с това зелено командирче, гледай да не ги пипате. За черна врана Гаред не беше толкоз лош. Ама ушите му бяха по-малко от моите. Хапката му ги взела, разправя, като мойто. — Крастър се засмя. — Чувам, че и без глава останал. Е, и нея ли му я взе хапката?

Джон си спомни пръсналата се по белия сняг червена кръв и как Теон Грейджой изрита главата на мъртвия. „Беше дезертьор.“ На връщане към Зимен хребет двамата с Роб бяха препуснали напред и намериха в снега шестте палета. Преди хиляда години.

— Когато сир Веймар те остави, накъде тръгна?

Крастър сви рамене.

— Имам си друга работа, няма да седна да гледам накъде прелитат враните. — Отпи от бирата, обърса уста и остави чашата настрана. — Добро южняшко вино не съм пил от цяла меча нощ. Малко вино няма да ми дойде зле, и някоя нова брадва. Мойта вече не хапе, а жени имам да пазя. — Огледа суетящите се наоколо жени.

— Малко сте, и сами — каза Мормон. — Ако искаш, ще заделя няколко души да ви заведат до Вала.

Хрумването, изглежда, се хареса на гарвана.

— Вал-л! — гракна той и разпери криле като висока черна яка зад главата на Мормон.

Домакинът им се ухили грозно и се видяха няколко потрошени кафяви зъба.

— И к’во ще правим там, ще ви слугуваме на вечерята? Ние тука сме свободен народ. Крастър не слугува на никой.

— Времената са лоши да живееш сам в дивото. Студените ветрове се вдигат.

— Да се вдигат. Моите корени са дълбоки. — Крастър награби една от минаващите жени през кръста. — Кажи му, жено. Кажи на лорд Враната колко добре си живуркаме тука.

Жената облиза тънките си устни.

— Мястото ни е тук. Крастър ни пази. По-добре да умреш свободен, отколкото роб.

— Р-роб! — измърмори гарванът.

Мормон се наведе напред.

— Всяко село, край което минахме, беше изоставено. Вие сте първите живи, които виждаме, откакто напуснахме Вала. Хората ги няма… дали са мъртви, избягали или пленени, не мога да кажа. Животните също. Нищо не е останало. А преди това намериха труповете на двама от щурмоваците на Бен Старк, само на няколко левги от Вала. Вяха побелели и замръзнали, с почернели длани и черни стъпала, и с рани, които не кървяха. Но когато ги върнахме в Черен замък, възкръснаха в нощта и взеха да убиват. Единият уби сир Джаръми Рикър, а другият налетя на мен, което ми казва, че помнят нещо от онова, което са знаели приживе, но човешка милост у тях не беше останала.