Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Ще говоря с Вирч още сега — каза Мос, изправяйки се на крака. — По-добре да не се бавим излишно.
— Ами какво ще правим с родовете Амача и Керестин? — попита Дурун. Въпросът показваше кой бе инициаторът на тази среща, като че ли Анаис не можеше да се досети и сама.
Мос сви рамене като човек, който се намираше у дома си, а не в присъствието на Императрицата. За малко да се усмихне от липсата му на обноски.
— Зарежете ги — каза той. — Баракс Сонмага ту Амача никога няма да позволи на Баракс Григи ту Керестин да се доближи до града; той самият не разполага с достатъчно силна армия, за да атакува сам, защото това би означавало да обърне гърба си към войските на Керестин. Да видим дали появата на няколко хиляди от моите воини от другата страна на столицата няма да охлади малко ентусиазма им. Разузнавачите ми докладват, че Сонмага не е добре подготвен за гражданска война; не е имал достатъчно време да обучи войниците си. Григи знае, че може да победи Сонмага, ала загубите, които ще претърпи, ще намалят до минимум шансовете му да превземе столицата. Двамата са в патова ситуация. Пристигането на моите войски може да ги накара да захвърлят начинанието и да се приберат у дома, а тогава ще имаме един проблем по-малко.
Дурун се приближи и застана до баща си. Анаис стана от масата и ги изпрати до вратата на стаята.
— Нека Оча ни благослови и ни закриля — рече тя.
Мос се поклони ниско.
— Това, което избрахте днес, беше мъдро решение, Анаис. Страната е в добри ръце.
— Ще видим — отвърна тя. — Ще видим.
Престолонаследничката Лусия ту Еринима бе коленичила на рогозката пред дъската си за моделиране, огряна от последните лъчи на залязващото слънце, а сянката й се проточваше по пода зад нея. Бе дошла тук, на горните тераси на градините, още по пладне. Беше се разположила сред затоплените от слънцето бежови камъни, покрили повърхността на това спокойно кътче. Пред нея терсите се спускаха стъпаловидно надолу чак до високата стена, ограждаща градините на покрива; отвъд нея беше Аксками, който се топеше от жегата, а той на свой ред бе заобиколен от още по-висока стена, отделяща го от обширните затревени пространства на равнините.
Окото на Нуку се спускаше зад тънките, подобни на вимпели облаци, които се рееха в далечината, и погледът на Лусия скачаше периодично от гледката пред нея към дъската за моделиране и обратно. Тя взе широка четка с мек кръгъл връх, топна я в една от порцелановите купи с гъста вода, намиращи се на камъка до нея, и я прокара с артистичен жест по дъската, в резултат на което се получи ефирна розова мъгла.
Дъската за моделиране беше художествена форма, наследена от най-древни времена, практикувана още преди появата на повечето от по-новите родове. Тя включваше употребата на цветна комбинация от вода, боя и дървесен сок, сгъстена до определено състояние, откъдето произтичаше и названието й — „гъста вода“. Самата дъска представляваше триизмерна дървена клетка, в която имаше сплеснато, удължено парче желеподобна субстанция. Тя бе изпечена до известна степен, така че винаги да възвръща продълговатата си форма, без значение на какви въздействия бива подлагана, благодарение на което художникът можеше да разделя желето и да рисува вътре в него — в третото измерение. Използването на гъстата вода придаваше на картините някакво ефирно, неземно излъчване. Когато творецът приключеше, пихтиестата субстанция се изпичаше докрай, в резултат на което се превръщаше в нещо подобно на стъкло, а после се поставяше в изящна рамка, откъдето картината можеше да се наблюдава от всички страни.
— Благоден, Лусия — дочу се глас близо до нея, дълбок и спокоен. Момичето се отпусна назад върху петите си, закривайки очи с една ръка, докато поглеждаше нагоре.
— Благоден, Заелис — рече усмихната.
Учителят й коленичи до нея. Кльощавата му фигура бе облечена в тънка, черно-златиста коприна.
— Виждам, че почти си привършила — отбеляза той, махвайки вяло с ръка към дъската за модекиране.
— Само някой друг ден и ще бъда напълно готова — отвърна детето, насочвайки отново поглед към вихрушката от цветове пред нея.
— Много е добра — изкоментира Заелис.
— Става — вдигна рамене момиченцето.
За момент настъпи мълчание.
— Ядосан ли си? — попита Лусия.
— Цял ден си стояла тук на слънце — рече учителят й, — а аз те търсих през цялото време. Знаеш колко се притеснява майка ти за твоята безопасност, Лусия. Трябваше да си помислиш по-добре, преди да изчезнеш по този начин, и наистина би трябвало да знаеш, че не бива да стоиш под изгарящия блясък на окото на Нуку в ден като този.