Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Алена не бързаше да напусне уютната топлина на леглото, протягаше се в меката постеля и мислеше развълнувана за нощите на изминалия месец, прекарани в прегръдките на Коул. На една меча кожа пред пращящия огън се бяха целували и любили, бяха разговаряли за неща, които засягаха само двамата или които им напомняха за общите им мигове.
Алена се усмихваше, докато пръстите й си играеха с медальона, който отново висеше на шията й. СОБСТВЕНОСТ НА К. Р. ЛЕЙТИМЪР — можеше да се прочете върху него, написано с големи букви. Откакто договорът им се беше превърнал в истински брак, тя го обичаше повече от всякога. Силното и дълбоко влечение към този мъж беше пуснало корени в сърцето й и беше изгонило оттам омразата и раздразнението.
Алена пъргаво нахлузи нощницата, която лежеше до леглото, и облече отгоре сутрешната си роба. Спомни си внезапно, че през нощта Коул беше измъчван от остри болки. Предната вечер горе на стълбата той се бе спънал в подгънатия край на килима и щеше да полети презглава надолу, ако в последния момент не беше успял да се вкопчи в перилата. Когато си легнаха, от очите на Алена не убягна дългата драскотина близо до белега на дясното му бедро, но веднага забрави всичко, щом Коул пристъпи към нея и смъкна от тялото й ненужните дрехи. Споменът за това, което последва, я накара отново да се изчерви от удоволствие. До неотдавна тя беше готова да разкъса на парчета всеки, който би се осмелил да твърди, че един ден някакъв си янки ще бъде радостта на нейния живот.
По средата на стълбата Алена спря изненадана. Майлс стоеше като часовой пред затворената врата на кабинета. Алена размени няколко думи с лакея, който притеснено отбягваше погледа й, и подозрението й се превърна в сигурност — както веднъж преди време, и сега й беше отказан достъпът до личните покои на съпруга й.
Алена прекара деня, измъчвана от тревога. Не можеше да си обясни защо Коул се затваряше, пазен от слугите, зад здравата врата на кабинета си.
Четири дни наред мъжете от прислугата се сменяха неуморно през няколко часа пред вратата на кабинета. Петият ден почти преваляше, когато Алена изгуби търпение. Не можеше повече да понася нощната самота в огромното съпружеско легло, а ако се съдеше по пиянското тананикане, което долиташе от кабинета на Коул, той пак се беше сприятелил с брендито.
За негово нещастие Питър, синът на кочияша, беше на пост точно този следобед, когато недоволството на Алена достигна върха си.
Питър беше още прекалено млад, за да може успешно да се справи с целия арсенал на женските хитрини.
Сърцето му се разтуптя, когато красивата господарка решително се изправи пред него. Той скочи непохватно на крака, така че книгата, която лежеше на коленете му, падна на земята.
— Моля те, Питър, стой си там — рече тя с привидна мекота. — Искам само да разменя няколко думи с доктор Лейтимър.
Въпреки объркването си Питър си спомни защо е поставен да пази тази врата. Той бързо й препречи пътя и избърбори:
— Съжалявам, мадам, но доктор Лейтимър е дал нареждане да не ви пускаме.
— Но, Питър! — отвърна Алена кротко и сложи ръка на гърдите му. С удоволствие забеляза, че това предизвика у Питър затруднения с дишането. — Може би не е голяма беда, когато един мъж от време на време пийне повече, отколкото се полага, но смятам, че доктор Лейтимър вече наистина прекали. Трябва да вляза при него и да поговорим. Съгласен си с това, нали?
Докато Питър се усети, Алена беше натиснала вече дръжката на вратата и я отвори. Завесите бяха спуснати и в полутъмната стая я посрещна отвратителна миризма на застоял цигарен дим и на алкохол. Алена се закашля и Коул, който неспокойно се разхождаше пред камината, се извърна уплашено.
— Излизай оттук, Алена, по дяволите! — изкрещя той.
Вместо да излезе, Алена затвори вратата зад себе си хвърли подигравателен поглед към мъжа си. Той приличаше толкова малко на красивия и елегантен доктор Коул Лейтимър отпреди няколко дни! Брадата му беше вече на една седмица, носеше раздърпан, смачкан халат. Налетите с кръв очи бяха хлътнали дълбоко в орбитите, а устата беше изкривена в гримаса, докато той с мъка се крепеше на бастуна си.
— Не е ли вече време да се опомните, доктор Лейтимър? — попита Алена.
— Остави ме на мира, жено! — заповяда той с остър глас. Вдигна бастуна си и помете с рязко движение всичко, което се намираше на масата. Чаши и бутилки се разбиха шумно на хиляди парченца. — Напусни веднага тази стая или ще накарам да те изхвърлят!
— На твое място не бих се опитала — отвърна Алена невъзмутимо. — Прислугата се страхува от мен повече, отколкото от теб!