Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Като цвят по течението
Като цвят по течението - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Като цвят по течението

Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:

Със своя буен и открит нрав Шемейн О’Хърн — дъщеря на един от най-заможните английски търговци — си спечелва много и могъщи врагове, които копнеят да я отстранят от пътя си и да я откъснат завинаги от семейство и родина. Осъдена на седем години затвор по фалшиво обвинение, тя е окована във вериги и качена на борда на кораб, превозващ затворници до английските колонии в Америка, където я очаква зловеща и неясна съдба на робиня. В новоизграждащия се пристанищен град Нюпорт Нюз в щата Вирджиния, Шемейн става собственост на Гейдж Торнтън — строител на кораби с малък син, който има нужда от бавачка. В скромния му, закътан в гората дом, далеч от злостната мълва, която безмилостно обвинява красивия вдовец за преждевременната смърт на младата му съпруга, Шемейн постепенно се оказва запленена от този благороден, щедър и загадъчен мъж, който в същото време води отчаяна борба с все по-силното си желание да я притежава. Но от другата страна на океана се надига тъмна угроза, която заплашва не само пламналата между тях нежна любов, но и живота им…
1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 215
Перейти на страницу:

Те бавно доплуваха до брега, където останаха да лежат, слели телата си. Времето сякаш бе спряло. Най-после Гейдж се размърда и стана от леглото. Отпусната лениво върху завивките, Шимейн го наблюдаваше с любопитство и обич. Той извади от гардероба чифт панталони, облече ги и обу високите си кожени ботуши. Сетне се върна до леглото, усмихна се и зави прекрасното тяло на съпругата си с един чаршаф.

— Ти беше права, сладка моя.

Тя вдигна въпросително вежди.

— Наистина яздиш много добре.

— Имах великолепен кон — каза Шимейн с усмивка. — Най-хубавия, който съм яздила някога.

Гейдж прие комплимента с леко кимване, после попита:

— Искаш ли да се изкъпем в потока, след като закусим?

При самата мисъл за това тя потрепери.

— Много е студено.

— Аз ще те топля — увери я той.

Шимейн го погледна подозрително, но видя, че говори напълно сериозно.

— Слънцето вече изгря. Някой може да ни види.

— Предупредих работниците да не се мяркат насам. Няма да посмеят да дойдат.

— Ами Потс? Какво ще кажеш за него?

— Докато раната му не зарасне, той едва ли би имал сили да измине цялото разстояние от града дотук. Ако изобщо е все още в Нюпорт Нюз. — Гейдж наклони глава и се усмихна лукаво. — Мога да те науча на някои неща, които още не сме правили.

Тя сви устни в престорено сърдита гримаса.

— Не е честно. Ти ме подкупваш.

— Знам — отвърна той със смях.

— Добре, върви да си свършиш работата, красиви ми съпруже — подкани го Шимейн с внезапно оживление. — И не се бави. Колкото до мен, ще видя какво мога да сготвя набързо.

Все още засмян, Гейдж излезе от стаята, а Шимейн остана да полежи още малко и да си припомня със замечтана усмивка бурната, страстна нощ, която бяха прекарали заедно. Вече бе убедена в едно: Гейдж Торнтън беше много по-голям майстор в правенето на любов, отколкото в правенето на мебели, а последното той владееше отлично.

Минаха цели два часа, преди двамата да приключат със самостоятелните си занимания и да се съберат край масата в салона. Седнали на една и съща пейка, те започнаха да се хранят с апетит, който обаче бе нищо в сравнение с неутолимата жажда, която изпитваха един към друг. Закуската премина в ласки и целувки, смях и нежни погледи, сякаш никой от тях не можеше да се насити на другия.

Облечена единствено с тънкия си халат, Шимейн последва съпруга си на верандата. Той галантно й подаде ръка, за да й помогне да слезе по стълбите, след което я отведе до брега на малкия вир. Първоначално тя се боеше да свали дрехата си на толкова открито място, и то посред бял ден, но след като Гейдж се съблече чисто гол и се гмурна във водата, Шимейн най-после се реши да го стори.

— О, колко е студена водата! — извика тя, когато пристъпи плахо в плитчината до брега.

— Освежаваща и укрепваща! — поправи я той със смях и прокара пръсти през мократа си коса, любувайки се на меките извивки на тялото й.

— Ледено студена! — настоя Шимейн и потръпна, защото водата бе стигнала до кръста й.

— Ела, любов моя, и аз ще те стопля — разпери ръце съпругът й и се усмихна подканящо. — Още мъничко и ще бъдеш в обятията ми.

Тя стисна зъби и се насили да продължи напред. Накрая Гейдж се протегна, придърпа я в прегръдките си и обви ръцете й около шията си.

— Колко си топъл — промълви Шимейн.

— Ами да, достатъчно е само да те гледам, и целият започвам да горя — призна той, като лекичко погали устните й и я притисна към себе си. Имаше чувството, че зърната на гърдите й, студени и твърди, пробиват дупки в плътта му.

— Харесва ми да ме гледаш — прошепна Шимейн между две целувки. — Харесва ми и това, което виждам, когато аз те гледам. Обичам и да наблюдавам как се обличаш. Никога не бях виждала как се облича един мъж.

— Ще ти омръзне, когато стана стар и немощен.

— Съмнявам се — отвърна тя с усмивка.

— Поне вече не се боиш да ме гледаш.

— Никога не съм се бояла от това. — Шимейн зачака отговора му и когато Гейдж скептично вдигна вежди, се засмя. — Страхувах се единствено да не ме хванеш, че те гледам.

1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 215
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)