Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Много скоро се намери място за фургона им. Том и Джюйлин изглеждаха повече от доволни, че конегледачите им помогнаха с впряга, макар и с известно цупене, а Нинив и Елейн дори получиха покани. Петра и Кларине ги поканиха на чай, след като се настаниха. „Братята“ Чавана настояха да вечерят с тях, както и Кин и Бари, при което подигравателно подсмихващата се Лателе се навъсваше. Двете отклониха изискано поканите. Лука си имаше лична покана, предназначена само за Елейн и прошепната така, че Нинив да не чуе. С което си спечели плесник, а Том недвусмислено измъкна някакви ножове, които сякаш се завъртяха из ръцете му, докато човекът не се отдръпна, мърморейки си под нос и потърквайки бузата си.
Нинив остави Елейн да подрежда нещата си във фургона — по-скоро да ги хвърля сърдито — и се запъти към заграждението с глиганоконете. Огромните сиви животни изглеждаха съвсем кротки, но тя помнеше дупката в каменната стена на „Кралски копиеносец“ и не беше съвсем сигурна в кожените върви, овързали масивните им предни крака. Церандин чешеше едрата самка с остена си с бронзовата кука.
— Какво е истинското им име? — Нинив боязливо потупа дългия нос на самеца, или зурла, или каквото там беше. Бивните му бяха дебели колкото собствените й крака и почти две крачки дълги. Зурлата се изви да подуши полите й и тя бързо се отдръпна.
— С’редит — каза светлокосата жена. — Те са с’редит, но господин Лука реши, че едно по-лесно за произнасяне име ще е по-добро. — Провлеченият й говор не можеше да се сбърка с нищо.
— Има ли много с’редит в Сеанчан?
За момент остенът спря да се движи.
— Сеанчан? Къде е това? С’редит са от Шара, както и аз. Никога не съм чувала за…
— Може и да си виждала Шара, Церандин, но се съмнявам. Ти си сеанчанка. Освен ако не бъркам в предположението си, ти си участвала в нахлуването на Томанска глава и си останала след Фалме.
— Няма съмнение — каза Елейн, пристъпвайки до нея. — Слушали сме сеанчански говор във Фалме, Церандин. Нищо лошо няма да ти направим.
Това Нинив не можеше да обещае — спомените й за сеанчанците никак не бяха приятни. Но от друга страна… „Една сеанчанка ни помогна, когато имахме нужда. Не всички от тях са зли. Само повечето.“
Церандин въздъхна тежко и се поотпусна. Сякаш дълго сдържаното напрежение, незабелязвано от самата нея, си отиде.
— Много малко хора от тези, които съм срещала, имат дори смътна представа за истината по Завръщането или за Фалме. Чух стотици приказки, една от друга по-причудливи, но не и истината. Колкото до мен, наистина бях оставена, както и много с’редит. Тези три бяха единствените, които успях да събера. Не знам какво е станало с другите. Мъжкият е Мер, женската Санит, а бебчето — Нерин. Женско, не е на Санит.
— Ти това ли си правила? — попита Елейн. — Дресирала си с’редит?
— Или си била сул-дам? — добави Нинив.
Церандин поклати глава.
— Изпитаха ме, както всички момичета, но нищо не можех да направя с ай-дам. Зарадвах се, че ме избраха да работя със с’редит. Те са великолепни животни. Вие знаете твърде много, щом знаете за сул-дам и ай-дам. Досега не бях срещала никой, който да знае за тях. — Нямаше вид на уплашена. Или може би страхът й бе отшумял, след като се бе оказала изоставена в чужда земя. Но пък можеше и да лъже.
По отношение на жени, които могат да преливат, сеанчанците бяха не по-добри от амадицийците, ако не и по-лоши. Не ги прогонваха или убиваха; използваха ги. С помощта на едно устройство, наречено ай-дам — Нинив беше сигурна, че е някакъв вид тер-ангреал — жена, притежаваща способността да владее Единствената сила, можеше да бъде контролирана от друга жена, сул-дам, която принуждаваше въпросната дамане да използва дарбите си за всякакви прищевки, дори и като оръжие. Да си дамане беше като да си животно, макар и добре гледано. И те превръщаха в дамане всички жени, които можеха да преливат: сеанчанците бяха претърсили Томанска глава по-щателно, отколкото Кулата изобщо можеше да си представи. Само при мисълта за ай-дам, сул-дам и дамане стомахът на Нинив се сгърчи.
— Знаем нещичко — каза тя на Церандин, — но искаме да научим повече. — Сеанчанците си бяха отишли, прогонени от Ранд, но това все още не означаваше, че няма пак да се върнат един ден. Тази опасност изглежда далечна в сравнение с всичко останало, с което трябваше да се справят сега, но само защото ти се е забил трън в петата не означаваше, че одрасканото от шипката по рамото няма да забере. — Най-добре за теб ще е да ни отговаряш на въпросите откровено. — Щяха да разполагат с достатъчно време, докато пътуват на север.