Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— И после сте срещнали отново Нобору Ватая?
Крита Кано кимна.
— Така е — потвърди тя. — Наистина срещнах отново Нобору Ватая. Беше началото на този март. Бяха минали повече от пет години от времето, когато той ме беше обладал, а аз се бях преобразила и бях започнала да работя с Малта Кано. Отново се озовахме лице в лице, когато той дойде у нас, за да се види с Малта. Не сме разговаряли. Аз само го зърнах във входното антре, но и един поглед ми беше достатъчен, за да замръзна на място, сякаш ме бе ударил гръм. Беше онзи мъж, последният, който бе купил тялото ми. Извиках Малта Кано встрани и й казах, че това е човекът, който ме е осквернил. „Добре — рече тя. — Остави на мен. Не се притеснявай. Не се показвай. Постарай се той да не те види.“ Изпълних казаното от сестра ми. Затова не знам за какво са говорили тогава.
— Какво ли е искал от нея?
Жената поклати глава.
— Съжалявам, господин Окада, но нямам представа.
— Хората идват у вас, защото искат нещо, нали?
— Да.
— Какво искат?
— Какво ли не.
— Можете ли да ми посочите някакъв пример?
Крита Кано прехапа устна.
— Питат за изгубени вещи. За съдбата си. За бъдещето. За какво ли не.
— И вие двете знаете всичко това?
— Да. Не всички, но повечето отговори са ето тук — отвърна Крита Кано и си посочи слепоочието. — Просто трябва да проникнеш вътре.
— Сякаш слизаш в кладенец ли?
— Да, нещо такова.
Подпрях се на лакти върху масата и въздъхнах тежко.
— А сега, ако не възразявате, искам да ми кажете нещо. Няколко пъти се появявате в сънищата ми. Направихте го съзнателно. По своя воля. Прав ли съм?
— Да, прав сте — потвърди Крита Кано. — Направих го по своя воля. Проникнах в съзнанието ви и слях своето с вашето тяло.
— Можете ли да правите такива неща?
— Да, мога. Това е една от способностите ми.
— Ние с вас сляхме телата си в моето съзнание. — След като изрекох тези думи, изпитах усещането, че съм окачил върху бяла стена дръзка сюрреалистична картина. После, сякаш за да видя от известно разстояние дали картината не виси накриво, повторих думите: — Ние с вас сляхме телата си в моето съзнание. Но аз не съм искал никога нищо от вас и сестра ви. И през ум не ми е минавало да научавам нещо от вас. Нали? Защо тогава го направихте?
— Защото ми нареди Малта Кано.
— Тоест ви е използвала като медиум, за да проникнете в съзнанието ми, така ли? За кого й е необходимо това? За Нобору Ватая? Или за Кумико?
Известно време Крита Кано мълча. Изглеждаше объркана.
— Всъщност не знам — призна тя. — Не ми бе обяснено подробно. Така се проявявам по-спонтанно като медиум. Единствената ми задача е през мен да минава съзнанието на хората. А задачата на Малта Кано е да разчита смисъла на онова, което откривам там. Но много ви моля, господин Окада, разберете: Малта Кано по принцип е на ваша страна. Аз мразя Нобору Ватая, а Малта мисли най-вече за мен. Направи го за ваше добро, господин Окада. Така поне смятам аз.
Крита Кано отиде да напазарува в близкия супермаркет. Дадох й пари и й намекнах, че щом ще излиза, не е зле да се облече по-прилично. Тя кимна и отиде в стаята на Кумико, където си сложи бяла памучна блуза и пола на цветя.
— Нали не възразявате, господин Окада, че обличам дрехите на жена ви?