Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— А в събота, когато Сид не можа да го намери през по-голямата част от деня — нали си спомняш, тя ни го каза, — трябва да е взел ерготамина и хинина. Направил е сместа и я е дал на Саша.
— Химик — каза замислено Сейнт Джеймс. — Биохимик. Кой би могъл да познава лекарствата по-добре?
— Но кого е искал да убие? Питър или Саша?
— Винаги е бил Питър.
— Заради посещението при Мик Камбри?
— Стаята беше претърсена. Компютърът беше включен. Навсякъде по пода бяха разпръснати тетрадки и снимки. Питър трябва да е видял нещо, когато е бил там с Брук; нещо, за което Брук е знаел, че Питър може да си го спомни след смъртта на Камбри.
— Тогава защо е дал дрогата на Саша? Ако Питър умреше, тя щеше да каже на полицията откъде са я взели.
— Ни най-малко. Тя също е щяла да бъде мъртва. Брук е бил абсолютно сигурен в това. Знаел е, че и тя е наркоманка. Затова й е дал дрогата, като се е надявал с Питър да я използват заедно и да умрат в Хауенстоу, Когато е разбрал, че този план няма да свърши работа, се опита да се отърве от Питър по друг начин: като ни каже за посещението им при Камбри, така че Питър да бъде арестуван и да не му се пречка. Само дето не е можел да знае, че Питър и Саша ще заминат, преди да го арестуват в Корнуол, и че пристрастеността на Саша е по-силна от тази на Питър. Изобщо пък не е можел да знае, че Саша ще скрие дрогата и ще я употреби сама. Нито пък че Питър е отишъл в „Котвата и розата“ и са го видели дузина и повече хора, които да му осигурят алиби за времето на смъртта на Камбри.
— Значи е бил Джъстин — рече Дебора. — За всичко е бил Джъстин.
— Бях заслепен от факта, че той умря преди Саша. Изобщо не помислих, че преди това може да й е дал дрогата.
— А неговата смърт, Саймън?
— Ами нещастен случай.
— Защо? Как? Какво е правел на скалата посред нощ?
Сейнт Джеймс я погледна през рамо. Беше оставила предупредителната лампичка над вратата на стаичка светната. Тя хвърляше зловещ кървавочервен блясък по тавана. Това му даде отговора.
— Фотоапаратите ти — рече той. — Ето къде се е отървал от тях.
— Защо?
— Изтривал е всяка следа от връзката си с Камбри. Първо самия Камбри. След това Питър. След това…
— Моята лента — каза тя. — Снимките, които ти направи в къщичката. Каквото и да е видял Питър, и ти трябва да си го снимал.
— Което означава, че разхвърлянето на дневната е само прикритие. Не е търсел нищо. Не е взел нищо. Каквото и да е искал, е било твърде голямо, за да бъде махнато.
— Компютърът? — попита Дебора. — Но дори и така да е, откъде изобщо би могъл да знае, че си правил снимки?
— Знаел е, че в петък вечерта си взела фотоапаратите със себе си. Госпожа Суини се погрижи за това на вечерята в събота. Той знае с какво се занимавам. Сидни сигурно му е казала. Трябва да е знаел, че Томи работи в Скотланд Ярд. За него е било риск да разчита, че ще се натъкнем на сцена на убийство и няма да направим нищо друго, освен да се обадим на полицията. И защо да поема този риск, след като нещо в тази стая — нещо на лентата — би могло да го свърже с Камбри?
— Но полицията рано или късно щеше да открие, нали?
— Вече бяха арестували човек. Пенелин едва не си призна, че той го е извършил. Единственото нещо, от което Джъстин се е страхувал, е било, че някой друг, някой извън местната полиция, няма да приеме Пенелин за убиец. Точно което се случи след по-малко от двадесет и четири часа след смъртта на Камбри. Ние си пъхахме носовете наоколо. Задавахме въпроси. Трябвало е да предприеме нещо, за да се предпази.
Дебора зададе последния въпрос:
— Но защо цялата ми апаратура? Защо не само лентата?
— Не е имал време. Било му е по-лесно да вземе цялата кутия, да я пусне от прозореца ти, а след това да изприпка долу в дневната при нас с Томи, за да ни каже всичко за Питър. По-късно е занесъл апаратите в заливчето. Отишъл е до самата вода и ги е хвърлил вътре. Изкачил се е обратно на скалата. И тогава е паднал.
Тя се усмихна с облекчение. Сейнт Джеймс изглеждаше така, сякаш от раменете му бе паднал огромен товар.
— Чудя се дали не бихме могли да докажем нещо от това.
— Можем. В Корнуол. Първо — и заливчето, за да намерим фотоапаратите, а след това — в офиса на вестника, за да открием какво е писал Мик Камбри за онкозима. Утре.