Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— В какъв смисъл? — попита Агента маниак.
Свих рамене:
— Ами най-вече отказаха да обърнат внимание на факта, че е дошла с някого, и започнаха да й се натискат така, сякаш оня изобщо не съществува. Върхът беше, когато ни представиха един на друг. Стояхме до масата за билярд и тя каза нещо от рода на „Хубава къща“, а аз й благодарих и изведнъж видях как лицето й побледня. Обърнах се. Зад гърба ми Марк Хана, един от тогавашните ми брокери, не откъсваше очи от нея и си правеше чекия.
— Сериозно ли говориш? — отскочи назад върху стола си Агента маниак.
— Буквално си беше свалил гащите до коленете — свих рамене — и го опъваше яко. В този момент се появи жена му Фран и се разпищя: „Какво ти стана, Марк! Вдигни си гащите!“. Марк, значи, се загащва, а тя започва да го млати. Обръщам се пак към Надин с очакване да видя почуда, та дори и страх, изписани на лицето й, но вместо това виждам леден гняв.
Присвила очи, стиснала юмруци, направо готова да го прасне оня.
Аз по онова време, естествено, си нямах и представа, че е от Бруклин. Приличаше ми по-скоро на някаква австралийка или скандинавка. Както и да е, точно тогава се появява Дениз, усетила чисто по женски надвисналата опасност, и чувам гаджето на Надин да казва: „Окей, време е да си вървим“, при което и двамата с Надин отговаряме в един глас: „Не, не, рано е още“, но Дениз се залавя да ги изтика по посока на вратата. А купонът продължава да се вихри около нас, музиката гърми и се лее шампанско. Точно преди да си тръгне, Надин се извръща и ми хвърля една закачлива усмивка, но само след миг гаджето й вече я е дръпнал като някаква парцалена кукла през вратата, зад нея се завихря дълга опашка от разпуснати руси коси и тя изчезва. Точно както става по филмите.
Млъкнах за миг и изгледах Агента маниак. Имах чувството, че историята му е безкрайно интересна. Гребеше от храната с един безкрайно нетърпелив израз на лицето си. Да, рекох си, въпреки значката и пищова, и той си е най-нормален мъж.
— Ииии? — размаха вилицата си в малки кръгчета.
— Ами, казано най-кратко, в момента, в който си замина, хукнах да разпитвам наляво-надясно кой я познава и прекарах останалата част от лятото в опити да се срещна пак случайно с нея. Случи се няколко пъти, но все бях с Дениз. При което Дениз неизменно казваше: „Я виж: онази русокоса красавица от купона. Помниш ли я?“. При което аз й отвръщах: „Абе да, май е тя…“, но с тон, сиреч „Ама на мен не ми пука“. Отчитам го като голяма своя заслуга — тук забелих очи, — че изкарах чак до Деня на благодарността, преди да се предам и да пратя човек да ми уреди среща с нея.
— Това ли направи? — облещи се Агента маниак.
— Знам, че не ти се вярва — ухилих се глупаво, — но точно така беше. Оказа се, че нямаме общи познати, с изключение на едно момиче, на име Джинджър, която се оказа абсолютно продажна личност. Все ми напяваше: „Стига бе, Джордан, женен човек си, не мога да се замесвам в такава история“. Поради това се принудих да й кажа: „Добре бе, Джинджър. А какво ще стане, ако ти наброя десет хилядарки? Това ще уталожи ли съвестта ти?“. Разбира се, още на следващия ден се сдобих с телефонния номер на Надин, а Джинджър бе вече успяла да й наговори куп хубави неща за мен.
— Мама му стара, тая Джинджър е била голям играч! — възкликна учудено Агента маниак. — А Надин как реагира на факта, че си женен?
— Ами това бе първото, за което ме попита, когато й се обадих — свих невинно рамене, — а аз й отговорих по единствения начин, по който може да й отговори женен човек. Казах й: „В развод съм“.
Агента маниак пак се облещи:
— Не те ли беше страх да не те хване, че я лъжеш?
— Не — поклатих мигновено глава. — То не стана точно по този начин. Имам предвид, не й казах направо: „От утре се развеждам“, а по-скоро й създадох представата, че нещата в семейството ми не са съвсем розови. Нещо от рода на това, че обмисляме дали да не разгледаме възможността да се разведем, нали разбираш?
Агента маниак се разсмя.
— Сериозно ти говоря! Точно това й казах. Така постъпва всеки мъж в началото на една афера. — Вдигнах вежди. — Казано по научному, това е „стандартната работна процедура“. Е, думите ми все пак съдържаха определена доза истина — не в смисъл, че съм замислил да се разведа, а че „Стратън“ започва да оказва сериозно влияние върху брака ми с Дениз. Вече не ни беше възможно да останем насаме. Постоянно ни заобикаляше свита от стратънци. А на всичко отгоре се бяхме запознали и с Елиът и Елен. И ако смяташ Елиът за откачалка, чакай да видиш само жена му на какво прилича! Не че искам да прехвърля цялата вина върху Елиът и Елен, но и малкото чувства, които ни бяха останали с Дениз, буквално повехнаха, след като четиримата станахме неразделни. Дотогава почти не бяхме поемали дрога и Дениз беше една млада красавица. Докато се усетя обаче, Елен беше впила ноктите си в нея и Дениз започна да носи тоалети на „Шанел“, да купува бижута на „Булгари“ и да гълта куалуди и през деня.