Войната на Калибан

— През следващите шест месеца на три пъти едва не се разведох. Арджун е светец, но и светците си имат граници. Карахме се за всичко. И за нищо. Всеки от нас обвиняваше себе си, че не е успял да спаси Чаранпал, и негодуваше, когато другият се опитваше да поеме някаква отговорност. Разбира се, дъщеря ми страдаше най-силно от това. Една вечер двамата с Арджун бяхме излезли някъде. Прибрахме се късно и се бяхме карали. Ашанти беше в кухнята и миеше чинии… Миеше чисти чинии на ръка. Търкаше ги с парцал и онзи ужасен абразивен препарат. Пръстите ѝ кървяха, но тя като че ли не забелязваше. Аз се опитах да я спра, да я издърпам настрани, но тя запищя и не млъкваше, докато не я оставих да продължи с миенето. Бях толкова ядосана, че не разбирах. Мразех дъщеря си. В онзи момент я мразех.

— И по какъв точно начин ви напомням за нея?

Авасарала обхвана с жест стаята. Леглото с истински ленени чаршафи. Релефните тапети по стените, ароматизирания въздух.

— Не си склонна на компромиси. Не можеш да видиш нещата по начина, по който аз ти казвам, че стоят, а когато се опитвам да те принудя, се затваряш в себе си.

— Това ли искате? — попита Боби. Енергията в гласа ѝ нарастваше. Това беше гняв, но я връщаше към настоящето. — Искате да се съгласявам с всичко, което казвате, и ако не го правя, ще ме мразите?

— Разбира се, че искам да ми казваш, когато говоря глупости. За това ти плащам. Ще те мразя само за момента — обясни Авасарала. — Аз много обичам дъщеря си.

— Сигурна съм в това, госпожо. Но аз не съм тя.

Авасарала въздъхна.

— Повиках те тук и ти показах всичко това не защото ми е писнало от забавянето. Притеснена съм. Мамицата му, страхувам се.

— От какво?

— Списък ли искаш?

Боби се усмихна. Авасарала откри, че също ѝ се усмихва в отговор.

— Страхувам се, че вече са ме надиграли — призна тя. — Страхувам се, че няма да мога да попреча на войнолюбците и тяхната клика да използват хубавите си нови играчки. И… и се страхувам, че може да греша. Какво ще стане, Боби? Какво ще стане, ако онова нещо на Венера се надигне и ни завари така разделени, прецакани и неефективни, каквито сме в момента?

— Не знам.

Терминалът на Авасарала изсвири. Тя хвърли поглед на новото съобщение. Бележка от адмирал Садър. Авасарала му бе пратила напълно безобидна покана да обядват заедно, когато и двамата се върнат на Земята, и я бе кодирала със свръхсекретен частен шифър. На хората, които я следяха, щяха да са им нужни поне няколко часа, за да го разбият. Тя отвори съобщението. Отговорът представляваше прост текст.