Войната на Калибан

— Този, пред който умират. Ядох там веднъж, точно след като пристигнах за назначението си. Имаха хубави наденички.

— Съжалявам — смотолеви Авасарала, но пехотинката само поклати глава.

— Значи изтървахме тази котка от чувала — каза тя.

— Може би — отвърна Авасарала. — А може би не.

— Джеймс Холдън току-що съобщи на цялата система, че протомолекулата е на Ганимед. В коя вселена това е „може би не“?

Авасарала извади на екрана списък на новинарските предавания, провери етикетите и пусна онова, в което участваха желаните от нея експерти. Докато данните се буферираха в продължение на няколко секунди, тя вдигна пръст, призовавайки за внимание.

— … напълно безотговорно — заяви един мъж с хлътнали бузи, в лабораторна престилка и традиционна африканска шапка куфи. Презрението в гласа му можеше да стърже боя.

Интервюиращата се появи до него. Беше може би двайсетгодишна, с къса права коса и тъмен костюм, който говореше, че е сериозна журналистка.

— Значи казвате, че протомолекулата не е замесена?

— Не е. Образите, които пращат Джеймс Холдън и малката му групичка, нямат нищо общо с протомолекулата. Такава паяжина се получава, когато имаме изтичане на свързващо вещество. Случва се непрекъснато.

— Значи няма причина за паника?

— Алис — каза експертът, насочвайки снизхождението си към интервюиращата. — След няколко дни излагане на протомолекулата Ерос представляваше оживяло шоу на ужасите. А откакто са започнали враждебните действия, Ганимед не е показал нито един признак на зараза. Нито един.

— Но той има със себе си учен. Онзи ботаник, доктор Праксидики Менг, чиято дъщеря…

— Не го познавам този Менг, но човъркането на соеви култури го прави толкова експерт по протомолекулата, колкото и мозъчен хирург. Разбира се, много съжалявам за изчезналата му дъщеря, но не — ако протомолекулата беше на Ганимед, щяхме да разберем отдавна. Цялата тази паника е буквално за нищо.

— Може да продължава така с часове — каза Авасарала и изключи екрана. — А имаме десетки като него. Марс сигурно прави същото. Пълни новините с контраверсии.

— Впечатляващо — изсумтя Боби и се оттласна от бюрото.

— Така хората запазват спокойствие. Това е най-важното. Холдън се мисли за герой — власт на народа, информацията трябва да е свободна, дъра-дъра-дъра, — но всъщност е шибан идиот.

— Той поне е на собствения си кораб.

Авасарала скръсти ръце.

— Какво искаш да кажеш?

— Той е на собствения си кораб, а ние не сме.

— Значи всички сме шибани идиоти — заключи Авасарала. — Чудесно.

Боби стана и закрачи из стаята. Обърна се дълго преди да стигне до стената. Тази жена бе свикнала да крачи в тесни помещения.

— Какво искате да направя по въпроса? — попита Боби.

— Нищо — каза Авасарала. — Че какво би могла да направиш? Ти си заседнала тук заедно с мен. Аз самата трудно бих направила нещо, а имам приятели на високи постове. Ти нямаш нищо. Просто исках да си поговоря с някого, без да е нужно да чакам две минути, за да ме прекъсне.