Джурасик парк & Изгубеният свят

— Просто ли? — извика Малкълм и с мъка седна в леглото. — Значи просто, а? Ти си по-голям глупак, отколкото смятах, а аз те смятах за доста глупав.

— Доктор Малкълм — намеси се Ели и се опита да го накара да легне, но той продължи, като сочеше към радиостанцията, от която се носеха викове и писъци.

— Какво става навън? Това ли е твоята проста идея? Проста била. Създаваш нови форми на живот, за които не знаеш абсолютно нищо. Твоят доктор Ву дори не знае имената на животните, които създава. Няма време да се занимава с разни подробности като например как се казва животното, да не говорим пък за това, какво представлява то. Създаваш много животни за твърде кратко време, без да си научил нищо за тях. И въпреки това очакваш те да ти се подчиняват, защото си ги създал и си си въобразил, че ги притежаваш. Но забравяш, че това са живи, мислещи същества, които могат и да не действат според нарежданията ти. Забравяш и колко малко знаеш за тях и колко си некадърен да се справиш със задачата, която така лекомислено наричаш проста… Божичко… — Той се закашля и се отпусна назад в леглото. — Знаеш ли какво й е лошото на силата, която дава научното знание? — продължи Малкълм. — Тя представлява един вид наследено богатство. А всеки знае какви задници са богаташите по рождение. Това е едно от малкото правила без изключения.

— Какви ги дрънка? — попита Хамънд.

Хардинг му направи знак, че Малкълм бълнува. Малкълм го изгледа под око.

— Ще ти обясня — каза той. — За да се сдобие с някаква сила, човек трябва да жертва много неща. Искат се много години на чиракуване и дисциплина. Към каквото и да се стремиш. Да оглавиш фирма. Да получиш черен колан по карате. Да станеш гуру. Каквато и да е целта ти, трябва да вложиш време, труд и усилия, за да я постигнеш. Трябва да се лишиш от много неща, за да я осъществиш. Тя трябва да бъде изключително важна за теб. И щом веднъж я постигнеш, тя се превръща в твоя сила. Никой не може да ти я отнеме, тя става част от теб. Такъв в общи линии е резултатът от твоята самодисциплина. Но интересното в този процес е, че докато се учиш да убиваш с голи ръце, се научаваш и да не използваш силата си по неразумен начин. Този вид сила предполага вътрешен самоконтрол. Дисциплината, която ти е била нужна, за да придобиеш силата, те е променила така, че да не злоупотребяваш с тази сила. Само че силата на научното знание прилича на наследеното богатство — постига се без дисциплина. Прочиташ какво са направили другите и предприемаш следващата стъпка. Можеш да го направиш още докато си съвсем млад, да напреднеш твърде бързо. Няма нужда от цели десетилетия самодисциплина. Няма овладяване на силата. Старите учени, от които си получил знанието, са забравени. Няма смирение пред силите на природата. Принципите на твоята философия са: забогатей бързо, създай си име веднага. Можеш да мамиш и да фалшифицираш. Всичко е позволено. И за теб, и за колегите ти. Никой няма да те критикува, защото никой не се води от морални принципи. Всички те се опитват да постигнат едно и също — да направят нещо голямо, и то бързо. И тъй като си стъпил на раменете на гиганти, успехът ти наистина ще бъде незабавен. Още дори не знаеш какво точно си открил, но вече си огласил откритието, патентовал си го и си го продал. Купувачът пък има още по-малко дисциплина от теб. Просто купува силата като всяка друга стока. И през ум не му минава, че му е нужна някаква дисциплина.