Сибирски тайни

— Почакай — спря я Егоров. — Каква е тайната на дъщерята на Смелков?

— Живее с наркоман и наркодилър. Имаш ли идеи?

— Не, нямам свои хора в наркоконтрола. Имах, но всички ме изоставиха. Ако ти, Юра, смяташ да работиш по стария проверен метод, наречен „лично издирване“, ще загубиш маса време. А и да се справиш, ще бъде чак късно вечерта. Искам да кажа, че ще се наложи аз да отида и във фермата, и в архива. Само че трябва да извикат Ксюха и службата, инак архивът е затворен в събота.

— Добре — кимна Настя. — Така ще съобщим и на твоето ръководство. Нека всички знаят и никой на нищо да не се учудва. Най-добрата лъжа е непълната истина.

„Каква прекрасна професия имам — мислеше си тя, докато чакаше да я свържат с полковник Баев. — Професия, изцяло изградена върху лъжи. Защото, ако казваш на всички истината, никога не би могъл да разкриеш и едно престъпление. Когато говорят за професионалната деформация у детективите, хората обикновено имат предвид, че сме свикнали да виждаме хорска мъка, трупове, да общуваме с бандити. На никого и през ум не минава, че тази професионална деформация се състои в нещо съвсем друго. Ние просто отвикваме да казваме истината. Дори когато искрено искаме да я изречем, пак лъжем.“

За щастие Баев се оказа в кабинета си. Настя изпя на началника на управлението една доста стройно съчинена балада: нужна й е помощ при ръчната обработка на анкетите, а с цел получаване на точната интерпретация на получения резултат трябва да се зададат няколко въпроса на директорката на животновъдната ферма. Освен това има нужда да види някои архивни материали за престъпления и правонарушения в северния район на града през последните пет години. Ала тъй като не е служител на вербицката полиция, никой няма да я пусне в архива, ето защо би искала да възложи и това на майор Егоров. Да, и би било добре архивът все пак да бъде отворен въпреки съботния ден.

— И кога ще стане известно дали вашето начинание е дало плодове? — сухо попита Игор Валеревич.

— Надявам се, довечера. А в краен случай — утре сутрин та. Ще работя цяла нощ, ако трябва — пламенно го увери Настя.

Баев помълча, помисли малко.

— Добре, ще наредя на началника на криминалната полиция майор Егоров днес да работи с вас. Архивът ще бъде отворен, ще извикат служителката. Но искам да знаете, че имам сериозни съмнения.

Ясно. Имал съмнения… Затова пък Настя Каменская вече нямаше. Владееше я само настървението на човек, който дълбоко е затънал в играта и не признава никакви правила. Както и някакъв ужасен, сковаващ страх, че може да сгреши и да не успее да си вдигне чукалата, преди земята да пламне под краката й.