Диамантен меч, дървен меч [bg]

Императорът прекара длан по олтара. Помисли си, че не знае истинския му цвят - в параклиса винаги цареше полумрак. Кандилото хвърляше оскъдна светлина върху грижливо варосаните стени, белия таван, украсената с дърворезба врата, мозаечния под, ала не и върху олтара. На допир бе твърд, гладък, с остри ръбове обикновен - макар и прецизно обработен -камък, на който даже не бе предвидено да се поднасят жертви. Просто край него се коленичеше, а ръцете се поставяха върху полираната повърхност. Атмосферата предразполагаше към нетленното, възвишеното и божественото. Редно бе тук да се шепнат молитви, да се пречиства душата, разумът и сърцето. Императорът не навестяваше често това помещение, недоверчив към магията. И все пак идваше. Избягваше да отваря напълно съзнанието си, защото олтарът може би се намираше под контрола на Дъгата. Ала бе забелязал, че камъкът изпива умората от тялото, прояснява разсъдъка и така му помага да открива правилните решения - неоценимо средство за всеки, обременен с грижи и задължения.

Сега главната му грижа бе Братството. А най-вече - замислената Война. Войната против ордените. Именно така мислеше за нея - с главна буква. Приближаващата се неизбежна схватка с Дъгата.

„Или аз, или те. Инак Империята ще рухне. Налага се да почна внезапно. Тоест - без подготовка, подготовката ще ме издаде. И как ще стане всичко? Ще пратя армията да щурмува магьосническите кули ли? Лошо решение - елементарно и предвидимо. Предвидимо ли? Дори да не е - какво ще стане с гражданите на Мелиин? О, те ще последват войската. В края на краищата ще съборя кулите с планина от трупове... Редно ли е? Имам ли право ?"

Той стисна зъби.

„Засрами се, момче! Засрами се - ти си Император! Не бива да се криеш зад гърба на предците си, те не са посмели да се опълчат на Дъгата! Но ти си истински повелител и ти решаваш! Седмоцветието се състои от хора.

Какво като умеят да бълват мълнии от очите и пръстите си. Хора! А всеки човек е смъртен. Всяка глава пада на дръвника, всяко сърце спира, пронизано от стрела от лък или болт от арбалет! Ако не рискувам сега, всяка надежда ще умре. Може бледността на Сежес, посивялото лице на Галхан и разтреперените пръсти на Реваз да са капан. Но може и да са истински, неподправени реакции на нещо ужасно за Седмоцветието. А което е лошо за Дъгата, е добро за мен. Хитрините на маговете ще бъдат посечени с меч! Трябва да действам сега!"