Политичестки ред и политически упадък [bg]

Коста Рика и Аржентина имат нещо общо: и двете не потвърждават прогнозите на материалистическите теории, че ранните колониални институции или природните ресурси предопределят бъдещите успехи както по отношение на икономическото развитие, така и на изграждането на политически институции. Това не означава, че теориите са непременно погрешни. Но означава, че в голям брой специфични случаи не успяват изцяло да обяснят процеса на политическото развитие. Този процес е изключително сложен и обусловен от множество фактори като лидерство, международни влияния и идеологии освен от климатичните и географските дадености.

Тези специфични случаи доказват, че човешката дейност играе огромна роля в развитието на институциите. Коста Рика би могла да се окаже в положението на Салвадор или Никарагуа без някои от добрите политически избори на нейните лидери в края на 40 – те години на миналия век. Аржентина за разлика от това пропилява много от своите естествени предимства, защото нейните елити изпитват преувеличени страхове от социалните промени и поради поведението на ранните ѝ лидери.

Латинска Америка и Карибският басейн са най – старите незападни общества, колонизирани от европейски държави. Сега ще насочим вниманието си към Субсахарска Африка, региона, където векове по – късно колониализмът се опитва и не успява да остави дори доближаващ се по дълбочина институционален отпечатък. Ако проблемът на Латинска Америка се състои в това, че ранните испански и португалски институции оставят в наследство авторитарно управление, неравенство и класова поляризация, то проблемът на Африка е, че колониалните власти искат да упражняват власт на безценица и не оставят след себе си кой знае какво институционално наследство. Ако държавите в Латинска Америка са слаби и не успяват да изградят модерни вебериански бюрокрации, то в страните от Субсахарска Африка много често държавност изцяло липсва.