Политичестки ред и политически упадък [bg]

Перон поставя началото на популистка традиция, която се запазва до наши дни, чрез провеждане на социални политики, които привличат гласоподаватели в краткосрочен план, но с течение на времето се оказват катастрофални и неустойчиви от икономическа гледна точка. Той се опитва да поддържа пълна заетост чрез митнически тарифи и ограничаване на вноса, както и надценяване на песото, за да поевтини вноса, и облага износа на селскостопански продукти, за да покрие разходите за щедрата си социална политика. Тези мерки водят до множество деформации в икономиката, необходимост от все по – сложни мерки за валутен контрол и в резултат на всичко това до дългосрочен спад на производителността и дефицити, които могат да бъдат компенсирани само с печатане на пари. При управлението на Перон аржентинската работническа класа се превръща в свръхполитизирана политическа база на една – единствена спорна политическа фигура.

Истинската щета обаче е направена още при първия преврат през 1930 г., който вкарва военните в политиката и показва, че аржентинските елити нямат желание да спазват либерално – демократичните правила на играта. Превратът подкопава върховенството на правото: върховният съд на Аржентина одобрява със задна дата един акт, който би трябвало да бъде денонсиран като противоконституционно заграбване на властта, благодарение на това, че новото правителство назначава свои служители в съдебната власт. Тази практика на „опаковане на съда“, която обществеността на САЩ категорично отхвърля, когато Франклин Рузвелт се опитва да я наложи през 1937 г., се прилага от почти всеки следващ аржентински президент, нанасяйки ужасни вреди върху върховенството на правото.

Аржентина започва на чисто. За разлика от Мексико и Перу тя не наследява класово или етнически стратифицирано общество. Първоначалните ѝ успехи са свързани с провеждането на либерални икономически политики, които насърчават предприемачеството и растежа. Но политическите елити превръщат страната в поляризирано, класово обусловено общество, което го прави неспособно да постигне съгласие по отношение на разумни, насърчаващи растежа икономически политики. Тези елити се състоят от старата олигархия, която се бои да загуби властта и социалния си статус, военните, които искат да защитят собствената си автономия за сметка на държавата, водачите на работническата класа, които скоро получават привилегии, които да защитават, и една широка политическа класа, която разчита по – скоро на личности, отколкото на политики.