Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Тя е шпионин, на Скай й се искаше да каже. Само се преструва.

Но когато Марго повдигна обвинението си пред Либърти, Либърти призна, че е дала на надзирателите две имена.

— Бяха много болни и така или иначе скоро щяха да умрат – каза Либърти със студен глас. – А и самите те даваха информация на надзирателите. – Би трябвало да се радваш, че съм ги предала, преди те да успеят да кажат на надзирателите нещо за вас, двете – тя посочи Скай и Марго.

Скай подаде бебето на Каро, преди да повърне жлъчка. Колко дълго още можеше да продължава – кървенето, кашлянето, треската, заплахата от Либърти.

Това бе началото на най-ужасния период – часове на делириум, по време на който чуваше как Каро и Марго й разказват собствената й история, за Скай и Никълъс на корнуолския плаж с раковини под краката й. Понякога и Либърти бе там, усмихваше се пресилено любезно на надзирателите и се опитваше да сложи ръка на горящото чело на Скай, но Скай извръщаше глава.

Никога през всичките тези дни на трескаво бълнуване не видя отново Никълъс.

След това настъпи Разпети петък – ден на още повече осъдени на смърт, подкарвани в Равенсбрюк с плющящи камшици. В лагера се разнесе слух, че в гората са спрели още камиони, и подборът на жените започна. Само французойки.

— Скрий се – каза Марго на Скай и на Каро този път, защото Скай вече не можеше да се движи без чужда помощ.

След това Либърти се появи, посочи Скай на надзирателите и каза с пронизителен глас.

— Трябва да я отведете в лазарета. Болна е. Пипнете челото й. Вижте кръвта. Родила е, а вие не знаете.

Лазаретът. Мястото, където хората отиваха, за да умрат.

Успя да издаде единствения звук на който бе способна през тези дни. Трябваше да бъде вик – получи се стенание. Гняв, опустошителен и яростен се разгаряше в нея. Либърти не се преструваше. Беше всичко онова, от което Марго се бе страхувала.

А Скай си спомни как бе чакала, откакто Либърти се бе появила на прага й в Хамбъл, сестра й да нанесе удар. Най-накрая го бе направила.

Скай погледна внимателно Либърти за пръв път, откакто се бе появила в Равенсбрюк, и й се стори, че вижда как тя трепва. Никога, никога нямаше да прости на Либърти, ако заради нейните думи ги изпратеха заедно с бебето в лазарета, където то със сигурност щеше да умре.

— Оставам с Марго и Каро – прошепна тя и хвана за ръка истинските си сестри.

Те я държаха и Скай разбра, че щяха да отблъснат Либърти. Надзирателите, самите те обезсилени от липсата на храна, от апатия и страх, едва ли щяха да се занимават с жена, която се съпротивлява, когато имаше толкова много други, които не бяха в състояние да го направят. Щеше да се наложи Либърти да намери някой друг за лазарета.