![Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/8/tajnata-na-dior-calibre-5-34-0-download.jpg)
Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
Скай погледна нагоре към Каро и Марго. И техните лица също бяха мокри. Скай се бе опитала да не губи надежда, но тя бе напуснала всички тях.
Марго избърса сълзите си с опакото на ръката. Опитваше се да държи тялото си изправено, докато говореше, но през последния месец дизентерията я караше да се превива. Обаче гласът й бе непоколебим.
— Някои от жените правят биберони от гумените хирургически ръкавици в лазарета – каза тя. Ще открадна от тях. Така ще можем да й даваме поне вода.
— Ще взема сухо мляко от кухнята – добави Каро със спокойния си, но също толкова решителен глас.
Скай искаше да поклати глава, да каже – Не, не, не може да се излагате на такъв риск, но знаеше, че бе безполезно. Щеше да стори същото, ако Каро или Марго бяха в нейното положение.
Тази нощ, с миниатюрното бебе, завито тихо до нея – не бе изплакало отново, нямаше сили – Скай, в обятията на съня, полетя непредпазливо към миналото.
Никълъс бе там. Часовникът ми – каза й той, както бе направил през последната им сутрин в Корнуол, – не е тук. Сигурно съм го изпуснал в беседката. Целуни ме още веднъж за късмет и няма да имам нужда от него.
Тя го целуна, като се усмихна и каза – Може би Либърти го е намерила и го е взела.
След това сънят се промени, тя крещеше, а някой плачеше.
Събуди се от ръката на Марго, която притискаше устата й.
Каро полюшваше в ръце някакъв вързоп, който Скай знаеше, че е бебето й. Опита се да вдигне ръце, за да поеме дъщеря си, да я притисне към сърцето си, така че тя да почувства с този все още биещ пулс, че Скай я обича, независимо от това, че ненужното й тяло ги бе подвело и двете, но ръцете й отказваха да се движат. Чаршафът бе мокър. Имаше прекалено много кръв и това не можеше да означава нищо добро.
Обгърна я мрак и в нея се прокрадна мисълта, че Либърти не бе открила часовника. Нямаше никакъв късмет – и тя бе в неизвестност.
В съня Никълъс се усмихна тъжно на Скай, обърна се и се отдалечи.
Трийсет и четвърта глава
Следващият месец премина като дълга и ужасна халюцинация. Скай не знаеше кое е действителност и кое не е, само дето всяка сутрин по тъмно някак си успяваха да я завлекат на плаца за поименната проверка, където се облягаше на Марго и Каро, а кръвта все още се стичаше по краката й. Надзирателите не обръщаха внимание. Кръв по краката на затворничките бе нещо обичайно – малкото жени, които все още имаха месечен цикъл въпреки глада, не разполагаха с парцали, които да използват.
Каро, трепереща, увиваше Скай в своята наметка, а Марго, също трепереща, й даваше одеялото си, за да прикрие вързопа, увит около гърдите на Скай. Вързоп, който почти не бе пораснал, вързоп, който Скай знаеше, че ще умре преди нея.
Надзирателите се бяха отказали да ги насилват да работят, но все още използваха свободно тоягата по време на проверката и Марго и Каро заставаха пред Скай, като поемаха ударите, предназначени за нея, за да защитят бебето – малкото съкровище – както го наричаха. Скай чувстваше всеки удар по телата на приятелките си, но беше твърде студено, за да заплаче – вместо това сълзите замръзваха по страните й и изгаряха кожата й.
— Щом надзирателите са нервни, Съюзниците сигурно са наблизо – бе прошепнала Каро след един особено силен удар по рамото, който я накара да храчи кръв, без да обвинява Скай, опитваща се все още да намери някакъв слънчев лъч, който да стопли мразовитата зима.
Освен това, всичко, което Скай си спомняше, бе непрекъснатата нужда да се крие, тъй като общите проверки започнаха да се свикват все по-често и жените бяха принуждавани да минават голи пред надзирателите. Онези с рани по краката или с прекалено слаби крака, в които не бе останала никаква сила, бяха отвеждани на една страна и натоварвани в камионите на смъртта, паркирани в гората извън портала на лагера, камиони, свързани със слуховете за газовите камери. Камиони, от които никой не се връщаше.
Скай не можеше да върви гола пред надзирателите, защото тогава те щяха да видят нейното бебе, щяха да видят кръвта, която още се стичаше по краката й, и да осъзнаят, че няма сила да стои права. Затова по време на проверките Марго и Каро я предаваха в ръцете на френската лекарка, Лулу льо Поз, която я скриваше в Десети блок – за инфекциозни болести – защото никой надзирател не смееше да припари там. Това бе най-голямата опасност – бебето да се зарази и да умре – но то със сигурност щеше да умре, ако надзирателите го откриеха, така че това бе единственият риск, който носеше в себе си и зрънце надежда.