За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Законите, които нареждат всеки да остане с професията си и да я предаде на своите деца, са полезни и могат да бъдат полезни само в деспотическите държави, където няма и не може да има надпревара.
И нека не казват, че всеки ще върши по-добре работата си, ако е лишен от възможността да я сменя с друга. Аз твърдя, че хората ще упражняват най-добре професията си, когато най-отличилите се от тях ще могат да се надяват да постигнат друга професия.
Възможността да се придобие благородническо звание за пари привлича много търговците и ги подтиква към това. Аз няма да казвам дали е добре да се дава на богатството цената на добродетелта; има управления, където това може да се окаже полезно.
Във Франция има едно съдийско съсловие, което се намира между висшето благородничество и народа; без да има блясъка на благородничеството, то има всичките негови привилегии; отделните членове на това съсловие водят най-посредствен начин на живот, докато съсловието като цяло, като блюстител на закона сияе в слава; това е съсловие, в което човек може да се отличи само със способностите и добродетелите си; почтено съсловие, над което винаги се издига друго едно на висшето благородничество; това съсловие е по-войнствено и смята, че колкото и висока да е степента на неговото богатство, все трябва да го умножава; но заедно с това то смята, че е срамно да увеличаваш богатството си, без да си започнал да го печелиш; това е част от нацията, която винаги дава за военната служба всичките си богатства и която, щом се разори, отстъпва мястото си на друга; другата ще постъпи по същия начин; това са хора, които отиват на война, за да не каже някой, че не са били; хора, които, като нямат някаква надежда за богатства, надяват се на почести, а като не постигнат почести, утешават се, че са постигнали чест; тези две неща несъмнено са допринесли за величието на кралството. И ако в продължение на две или три столетия непрекъснато е нараствала мощта на тази страна, това се дължи на достойнството на нейните закони, а не на богатството, което е непостоянно.
Глава XXIII
За кои народи не е изгодно да се занимават с търговия
Богатствата се състоят от поземлени фондове и движими имоти; поземлените фондове във всяка страна са обикновено притежание на нейните жители. В повечето държави има закони, които убиват желанието на чужденците да притежават там земи, а само присъствието на собственика може да носи доходи; следователно този вид богатства принадлежат на всяка държава поотделно. Но движимите имоти, каквито са парите, банковите книжа, полиците, акциите в компаните, корабите, различните видове стоки, принадлежат на всички, които по отношение на тях образуват една държава, на които всички общества са членове; и най-богат е народът, който притежава най-много такива движими имоти. Някои държави ги имат в огромно количество; те ги придобиват чрез продажба на храни, чрез труда на своите работници, чрез промишлеността която имат, чрез своите открития и даже случайно. Алчността на държавите оспорва движимите богатства на целия свят. Така някоя нещастна държава може да се лиши не само от стоки от други страни, но и почти от всички свои стоки; нейните притежатели на земя ще започнат да работят за чужденци. На такава държава ще й липсва всичко и тя не ще може да придобие нищо; би било много по-добре тя да не търгува с никоя друга държава; защото именно търговията при обстоятелствата, в които се развива тя, я довежда до нищета.
Страна, която винаги изнася стоки или храни по-малко, отколкото внася, постига равновесие, което става за сметка на нейното обедняване; тя ще получава все по-малко и по-малко стоки, докато най-сетне, изпаднала в крайна бедност, не ще може да получава нищо.
В търговските страни парите изчезват изведнъж и също така изведнъж се връщат, тъй като държавите, които са ги получили, остават да им дължат; но в държавите, за които говорим, парите никога не се връщат, защото тия, които са ги взели, не им дължат нищо.
Като пример за такава държава може да послужи Полша. Тя не притежава почти нищо от онова, което наричаме всемирни движими имоти, ако не се смята зърното от нейните земи. Няколко феодални господари там владеят цели провинции; те притискат земеделците, за да получат колкото може повече зърно, което да изнесат навън и си доставят стоки, които изисква техният разкошен живот. Народът на Полша би бил по-щастлив, ако изобщо не водеше външна търговия. Нейните велможи, като нямат нищо друго освен зърно, щяха да го дават на своите селяни за прехрана; прекалено големите владения биха им били в тежест и те биха ги поделили със своите селяни; тъй като у тях ще има достатъчно кожи и вълна от стадата им, не ще бъде необходимо да се харчи за облекло; велможите, които винаги обичат разкоша и които не ще намерят тоя разкош другаде освен в своята страна, ще започнат да поощряват бедните към труд. Аз мога да кажа, че такъв народ би преуспял повече, стига само да не се превърне във варварски; законите биха могли да предотвратят това.