Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Анаис го изгледа преценяващо. От устата на обикновено мълчаливия Баракс това изявление изглеждаше репетирано. Очевидно бе мислил от доста време по тези въпроси.
— Моля те — каза мъжът й, неспособен да се въздържи да не я прекъсне. — Тук сме почти беззащитни. Няма да позволя троновете ни да бъдат отнети само защото сме били твърде заети да усмиряваме неблагодарния добитък долу по улиците. Нека войниците на семейството ми свършат това!
— Аха — каза Анаис. — Значи предлагаш силите на рода Батик да бъдат използвани за поддържане на реда по улиците?
Мос хвърли гневен поглед към сина си, който бе твърде високомерен, за да се сети поне да се изчерви. Наместо това той изсумтя и завъртя глава към терасата, демонстрирайки безразличие. Току-що бе направил огромна отстъпка, която баща му без съмнение щеше да използва в своя полза в този спор.
— Да — въздъхна Бараксът. — Съзнавам предпазливостта ви да не допускате друга сила в Аксками, макар и да ме озадачава обстоятелството, че не виждате общите ни интереси. Аз ще загубя не по-малко от вас, ако столицата падне в ръцете на нашественик. — Той си пое дълбоко дъх. — За да не се чувствате застрашена, ви предлагам да върнете императорските стражи към обичайните им задължения — охраната на Цитаделата и патрулирането по външните стени на Аксками. Моите отряди ще се концентрират върху потушаването на бунтовете и възстановяването на реда в града, освен ако нямате някакви други предпочитания.
— Мога да пожелая да ги използвам в защитата на столицата, в случай че родът Амача или Керестин предприемат нападение върху стените. Това приемливо ли е?
— Разбира се — каза Мос. — Синът и внучката ми са тук. — Дурун изсумтя отново при тези думи, демонстрирайки отношението си към Лусия. Мос го изгледа остро, на което той не обърна никакво внимание, и продължи: — Не бих позволил на нашественик да щурмува града, ако е в силите ми да го предотвратя. Всъщност, за да докажа предаността си към вас, ще остана в Цитаделата — с ваше позволение, разбира се. Каквото сполети вас, Дурун или Лусия, ще сполети и мен.
— Това не е малък риск — отвърна спокойно Асара, забравила напълно храната пред себе си. — Ако изгубим, ще останат съвсем малко представители на вашия род.
— Да, Анаис, но ако обединим вашите и моите сили, разположени зад защитата на стените на Аксками, ние няма да изгубим. Амача и Керестин няма да могат да ни победят, дори и да сключат съюз помежду си. А както се карат и си съперничат един на друг, няма да имат никаква надежда за успех.
Императрицата се замисли над това за миг, после се върна към ястието. Бараксът говореше убедително, а и тя прекрасно съзнаваше, че ситуацията се влошаваше с всеки изминал ден. Всъщност дълбоко в сърцето си Анаис вече знаеше какво щеше да стори — бе го решила още преди Мос да я навести. Трябваше да се съгласи — нямаше никакъв друг избор. Макар че, без значение колко се доверяваше на съюзника си, допускането на чужда военна сила в сърцето на столицата беше много опасно. Винаги щеше да има ъгли, които нямаше да забележи, преплетени интереси, за които нямаше да знае, дори и когато ставаше въпрос за откровени и простодушни мъже като Мос и Дурун.
Ала това бе риск, който бе длъжна да поеме.
— Добре — каза накрая. Мос се усмихна широко. — Обаче никой от хората ви няма да стъпва в Императорската цитадела — допълни. — Дори и да е част от свитата ви. Разбрахме ли се?
Усмивката му помръкна по краищата, ала той кимна.
— Съгласен съм. Веднага ще наредя войските ми да потеглят насам.
— Ще трябва да използвате Вирч, за да се свържете с вашия Чаросплетник — каза му Анаис с гримаса на отвращение. — Внимавайте какво му казвате.
— Гледам да говоря с Чаросплетниците само тогава, когато е абсолютно наложително — отвърна й той.
— Ще направя необходимите разпореждания сред хората си — каза Императрицата. Тя погледна към Дурун — очите на съпруга й я изгледаха невъзмутимо от двете страни на ястребовия му нос. Типично за него — бе получил онова, което беше искал, и се държеше така, сякаш заслугата за това бе изцяло негова, а не на жена му. Тя набързо го изхвърли от мислите си. Нали все пак го държеше под контрол. Мислите и предаността му се диктуваха само от един орган, и това не беше мозъкът му.