Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Тази къща… разкажи ми нещо за нея.
Коул отпусна глава върху облегалката на креслото и се втренчи в картината над камината.
— Няма много за разказване. Баща ми построил тази къща за майка ми малко след като се преместили тук от Пенсилвания. Когато съм бил на една година, майка ми починала. Баща ми се оженил повторно, защото не желаел да раста без майка. Но моята мащеха искаше по-голяма къща, затова поръча да се построи сградата, в която живеем сега, и я обзаведе по свой вкус. Ала скоро след завършването на къщата тя избяга от баща ми с един картоиграч и повече никой не я видя. Взе със себе си всички пари и скъпоценности, до които беше успяла да се добере. Баща ми се закле, че тя няма да получи от него и един цент. Лиши я от наследство, нея и евентуалното й потомство. — Коул за миг прекъсна разказа си, когато Алена сгуши главата си на гърдите му. — По всичко личи, че мъжете от Лейтимър Хаус не са имали особено щастие с жените си.
След кратка пауза той добави:
— Поне досега.
Алена не искаше да мисли за драмите на миналото, а копнееше да се отпусне в ласкавата атмосфера на сегашния миг. Всичко, от което се нуждаеше, беше любовта на този мъж.
Когато много по-късно Коул я откарваше с каретата към къщи, загърната в кожената му шуба, тя не обръщаше внимание на силния вятър и ледения дъжд, който плющеше по покрива. Беше щастлива.
В къщи Минди я посрещна със срамежлива сърдечност. Малката не се отделяше от нея, докато Алена не я сложи да си легне. Когато прекрачи прага на собствената си стая, тя застана на вратата и огледа всичко. Първата й мисъл беше, че някой си играе с нея. Гардероба го нямаше, килимът и кушетката бяха изчезнали. Даже часовникът беше махнат от камината. Стаята беше същата, каквато я беше заварила първия ден, с едно единствено изключение — сега пред камината имаше две удобни кресла. Ядосана, Алена вече се бе обърнала към стълбата, за да каже на Коул за своето откритие, когато го чу да крачи насам натам в стаята си. Отиде при него. С един поглед успя да види през отворената врата на банята, че всички мебели от нейната стая сега са тук: кушетката при прозореца, огледалото в един ъгъл, гардеробът й до неговия, часовникът върху камината. Всичко изглеждаше, като че ли винаги си е било така. Голият до скоро под, чиято студенина беше почувствала сутринта, сега беше постлан с мекия килим от нейната стая.
Алена пристъпи към Коул, който седеше с протегнати крака в креслото пред камината и се наслаждаваше на топлината, излъчвана от пращящия огън.
— Каква е тази игра? — запита Алена с нежен блясък в очите. — Доколкото ми е известно, не е прието фигурите на противника да се подреждат откъм собствената страна на шахматната дъска.
— А можеш ли да измислиш по-добър начин да те привлека в спалнята си? — попита Коул с обезоръжаваща усмивка.
— Значи от днес сме истинско семейство, така ли?
Коул учудено вдигна вежди.
— Разбира се, мила. Да не би някога да си се съмнявала в това?
— Имаше такова време, сър. Но това, което започна като трезво споразумение, изглежда, се превръща в нещо, което е прекалено хубаво, за да е истина.
— Все пак не разбрах: смятате ли в бъдеше да делите трапезата и леглото с мен, мисис Лейтимър?
— Ако можеш да почакаш още малко… — отвърна тихо тя.
— Само че побързай!
Алена припряно избра една нощница от гардероба си и отиде в банята. Тъкмо беше привършила с тоалета си и четкаше хубавата си коса, когато чу зад себе си крачките на Коул. Стреснато се обърна. Той стоеше на отворената врата — висок и строен, облечен в черен кадифен халат. Алена почувства изгарящия огън в погледа му, втренчен в нежните зърна на гърдите й. Възхитени и жадни, очите му изпиваха нейната женствена, прелест.
— Колко си красива! — простена почти беззвучно той.
Срамежливо усмихната, Алена протегна ръка към него и леко подръпна колана на халата му. След това разгърна дрехата и се притисна до него, докато топлината на двете им тела се сля и избухна в огън. Тя обгърна шията на Коул, а устните й посрещнаха неговите с желание и страст, които го накараха да занемее. Ръцете му я вдигнаха. Там някъде леглото ги зовеше…
Алена имаше чувството, че се е върнала вкъщи след цяла вечност. Но най-важното беше, че той е тук — мъжът, в чиито ръце се чувстваше сигурна и защитена.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА
Часове и дни преминаваха като в сън. Бързо течеше времето на безоблачното щастие, а бъдещето обещаваше още по-голямо блаженство и взаимност.