Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гейдж смръщи вежди.
— За какъв ме смяташ, жено? За безпътен развратник? Нима не те уверих, че подбирам жените, с които спя? — Той се отмести от нея, подпря глава на лакътя си и й се усмихна. — Освен това, по времето, когато започнах да се заглеждам по момичетата, ти не си била достатъчно голяма, за да ти обърна внимание. Та ти и сега си просто едно бебе.
— Нима изглеждам като бебе? — попита тя и се протегна прелъстително.
— Не, мадам, кълна се, че не. — Кехлибарените пръски в очите му заискриха. — Някой някога казвал ли ти е колко си прекрасна, когато си без дрехи? Особено тази възхитителна част от тялото ти. — Гейдж погали гърдите й и остана изумен от яркия контраст между нежната им белота и тъмно-бронзовия загар на ръката си. Огрени от утринната светлина, която се процеждаше през клоните на бора отвън, те приличаха на две съвършени полукълба, направени от алабастър. Гледката бе тъй съблазнителна, че той не можа да устои и се наведе, за да вкуси от сладката им прелест. Устните му я опариха като нажежено желязо. Дъхът й секна от топлата ласка на езика му.
— Уверявам ви, че ако продължите по тази пътека, сър — прошепна Шимейн с треперещ глас, — едва ли ще ви пусна, преди да сте стигнал до края.
Намерението на Гейдж да излезе също се бе разколебало и той беше на път да довърши започнатото, но в този момент стомахът на съпругата му се обади и го подсети колко отдавна не е яла.
— Предполагам, че имаш нужда от храна.
— Прегладняла съм — призна тя и в следващия миг избухна в смях, защото Гейдж изръмжа с престорен гняв и си даде вид, че се кани да отхапе от гръдта й. — Вината не е моя! Ти си същински експлоататор!
— Експлоататор, така ли? — засмя се Гейдж и топлият му дъх погали ухото й. — А пък аз си мислех, че се отнасям внимателно с теб. Да ти покажа ли какво бих ти сторил, ако не беше все още толкова слаба?
— О, да!
Ентусиазмът й го накара да се разсмее от сърце. Засега не срещаше никакви спънки пред несекващото желание, което изпитваше към нея. И изглежда, нямаше да среща и в бъдеще.
— Ще го направя, сладка моя, но ти наистина трябва да се храниш, за да възвърнеш силите си. Така че се налага, малка моя птичко, това да стане след като похапнеш. А сега ставай, жено, и приготви закуска на съпруга си — изръмжа накрая той и дръпна рязко чаршафа, който покриваше голите им тела.
Шимейн възкликна изненадано, сетне се разсмя и запълзя бързо към ръба на леглото. Гейдж обаче я последва и в момента, в който тя стъпи на пода, беше вече зад нея. Шимейн се хвана за таблата на леглото и понечи да се завърти, за да се скрие зад нея, но той протегна ръка, улови я и я придърпа обратно към себе си.
— Няма да ми избягаш, хитрушо — дочу тя дрезгавия му шепот, докато ръцете му обсипваха тяло той със страстни, възбуждащи ласки. После Гейдж я обърна с лице към себе си и жадно я целуна. Шимейн отвърна на целувката му също толкова пламенно, притискайки се още по-плътно към твърдото му като стомана тяло. Но скоро и на двамата им стана ясно, че ако не престанат веднага, работата им никога няма да бъде свършена. Макар и неохотно, Гейдж пусна съпругата си от своите прегръдки.
— Уви, трябва да издоя горката крава, преди вимето й да се е пръснало. — Но ръцете му отново се протегнаха към гърдите й, а погледът му погали с възхищение съблазнителната им заобленост. — Макар че хиляди пъти бих предпочел да остана тук и да изцедя сладкия нектар на тази бяла гръд.
Той седна на леглото, придърпа Шимейн между разкрачените си крака и лакомо впи устни в гърдата и. Тя почувства как тялото й се разтапя и силите й се изпаряват. Гейдж също усети, че не може повече да се съпротивлява на желанието си и разтвори бедрата й върху своите.
— Винаги ли яздеше странично, когато препускаше на своя жребец? — прошепна той.
Шимейн го погледна объркано.
— Не винаги.
Устните му се присвиха прелъстително.
— Знаех си, че си яздила по мъжки. Харесва ли ти да яздиш така?
Тя разбра намеренията му и се усмихна.
— Да, когато имам под себе си добър жребец.
— Какво ще кажете за мен, мадам?
— Най-добрият, който съм виждала — промълви Шимейн и плъзна ръце по гърдите му. Гейдж се отпусна по гръб и без усилия се премести заедно с нея в средата на леглото. Сетне се усмихна с блеснал поглед.
— Тогава можеш да ме яздиш колкото искаш, моя красавице.
Наистина никога не бе виждала по-добър жребец от този мускулест, загорял Херкулес, който препускаше под нея, отнасяйки я към незнайни, безбрежни пространства. Беше останала без дъх от мощните движения на хълбоците му, които се тресяха в лудешки ритъм, и от огнените му ласки, които я караха да тръпне от опиянение. Обзе я невероятна възбуда. Имаше чувството, че препуска през разпенените вълни на незнаен морски бряг. Почти усещаше как вятърът развява косите й, как солените пръски спират дъха й и обсипват голото й тяло с малки капчици, докато тя пришпорва жребеца си все по-бързо и по-бързо. Накрая една огромна вълна заля и двама им и ги понесе далеч навътре в безкрайното море на екстаза.