Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
За миг Елейн застана неподвижна на платформата. После, деликатно надигайки полите си, сякаш да ги предпази от кал, пристъпи по тясното въже. Все едно че вървеше по улица. Донякъде, знаеше Нинив, това си беше така. Не можеше да види сиянието на сайдар, но разбираше, че Елейн е заплела пътека между двете платформи, от Въздух несъмнено, втвърден като камък.
Внезапно Елейн пусна ръце и се превъртя в странично колело, гарваночерната й коса се развя, а обутите й в коприна крака блеснаха на слънцето. За много кратък миг, докато се изправяше, полите й като че ли се забърсаха в плоска повърхност, преди отново да ги надигне. Последните две стъпки я отведоха до другата платформа.
— Господин Седрин можеше ли да прави това, господин Лука?
— Кълбета правеше — извика й той в отговор. И измърмори: — Но такива крака нямаше. Лейди! Ха!
— Не съм единствената, която може това — извика Елейн. — Джюйлин и… — Нинив я спря, поклащайки свирепо глава; преливане или не, но стомахът й щеше да хареса високо въже не повече от една буря сред морето. — Джюйлин и аз сме го правили много пъти. Хайде, Джюйлин. Покажи му.
Хващачът на крадци имаше вид на човек, който по-скоро е готов да чисти клетките с голи ръце. При това — лъвските клетки, с лъвовете вътре. Той затвори очи, устните му се размърдаха в тиха молитва и се заизкачва по въжената стълба като човек, когото са повели към дръвника. На платформата спря и плахо запремества очи от Елейн към въжето. Изведнъж пристъпи напред и закрачи бързо с разперени ръце, с очи, приковани в Елейн, и устни, мърдащи в молитва. Тя слезе малко по стълбата, за да му направи място на платформата, а после се наложи да му помогне краката му да намерят стъпенките и да слезе долу.
Том гордо й се ухили, когато слезе и си взе бонето от Нинив. Джюйлин сякаш го бяха топнали във вряла вода.
— Това беше добро — отрони Лука и заразтрива замислено брадичка. — Е, не беше като Седрин, но не е лошо. Особено както го правиш да изглежда много лесно, докато… Джюйлин?… се преструва, че е изплашен до смърт. Тоя номер ще мине. — Джюйлин го изгледа мрачно, сякаш се канеше да си извади ножовете, а Лука размаха червената си пелерина и се обърна към Нинив; изглеждаше наистина доволен. — А ти, скъпа ми Нана? Какъв удивителен талант ще ми покажеш? Акробатика може би? Или гълтане на мечове?
— Аз отпускам парите — каза му тя и потупа торбата. — Освен ако не държиш да предложиш на мен фургона си? — И му се усмихна така, че той стана нещо много сериозен и отстъпи цели две крачки.
Виковете бяха вдигнали хората от фургоните и всички се струпаха, докато Лука им представяше новите си артисти. По отношение на Нинив беше доста неясен, само дето я нарече „смайваща“. Трябваше да си поговори с него.
Конегледачите, както Лука наричаше мъжете, които не бяха изпълнители, като цяло се оказаха намусена пасмина, може би защото не им плащаха достатъчно. Всъщност се оказа, че всички помагат в работата, включително в карането на фургоните — в една пътуваща менажерия не се изкарваха много пари. Останалите бяха шарена тълпа.
Петра Силния се оказа най-едрият мъж, когото Нинив беше виждала. Не толкова висок, колкото широк; под кожения му елек се показваха мишци, дебели като дървесни стволове. Беше женен за Кларине, въздебелата жена с кафявите бузи, която дресираше кучета; пред него тя изглеждаше като мъниче. Лателе, която се представяше с мечките, беше черноока жена със строго лице, черна коса и с неизменно подигравателна усмивка на устните. Алудра, стройната жена, която се представяше за Илюминаторка, може би наистина беше такава. Не беше сплела тъмната си коса на тарабонски плитки, което не беше никак изненадващо предвид настроенията в Амадиция, но говореше със съответния акцент, пък и кой ли можеше да каже какво се е случило с Гилдията на Илюминаторите? Съборната им в Танчико със сигурност беше затворила врати. Акробатите, от своя страна, твърдяха, че са братя с фамилия Чавана, но макар всички да бяха ниски и набити, доста се различаваха: от зеленоокия Терик — високите му скули и клюнестият нос го издаваха, че е салдеец — до Барит, който беше по-мургав от Джюйлин и имаше по ръцете си татуировки като Морския народ, макар да не носеше обеци.
Всички с изключение на Лателе поздравиха топло новодошлите; повече артисти означаваше повече хора, привлечени на позорището, и повече пари. Двамата жонгльори, Бари и Кин — те наистина се оказаха братя — отвлякоха Том на разговорна за занаята си, след като видяха, че той прави нещата по-различно от тях. Привличането на повече зрители беше едно, но конкуренцията — друго. Но тази, която привлече нескритото любопитство на Нинив, беше светлокосата жена, която се грижеше за глиганоконете. Церандин стоеше вдървена отстрани и почти не проговаряше — Лука твърдеше, че е дошла с животните от Шара — но мекото й, размазано произношение накара Нинив да наостри уши.