Портата на Птолемей

Той поклати глава дълбоко отвратен.

— Не ми говори.

— … но това няма да продължи дълго. Не повече от няколко часа. После ти, Натаниел, ще освободиш Бартимеус завинаги.

— Чакай — каза той, — искам гаранция, че това същество няма да се опита да разруши съзнанието ми. Това е точно в негов стил.

— Да, бе — извиках — и сам да си унищожа билета за излизане оттам? Няма да се мотая из твоята глава цяла вечност, приятелче. Не се тревожи. Трябва ми Освобождаване. Няма да пипам нищо.

— По-добре недей.

Известно време се гледахме ядосано.

Момичето плесна с ръце.

— Дооо-бре. Свършихме ли с позирането? Хубаво. Не си унищожих здравето, за да седя тук и да гледам как двама идиоти се карат. Можем ли сега да започваме, моля?

Магьосникът подсмръкна.

— Добре.

Димът се изви мрачно нагоре.

— Става.

— Така вече е по-добре.

Никога нямаше да го направя, ако не беше момичето. Но беше напълно права, там, на Другото място, да ме моли в името на Птолемей. Както моментално бе разбрала, това ми беше слабото място, отворената рана. Дори двете хиляди години на натрупан цинизъм не бяха успели да я излекуват, колкото и да се стараех. През цялото това дълго и изморително време аз разнасях спомена за неговата надежда — че джиновете и хората ще могат един ден да работят заедно, без злоба, без измама, без кланета. Да си го кажем направо, беше глупава идея и дори за момент не повярвах в нея. Просто имаше твърде много доказателства за обратното. Но Птолемей бе повярвал и това ми стигаше. Дори само ехото на вярата му бе достатъчно силно, за да ме спечели, когато Кити повтори великия му жест и премина от другата страна да се срещне с мен.

Тя бе подновила връзката. И след като това веднъж бе сторено, съдбата ми бе решена. Независимо от стоновете и проклятията на здравия ми разум, бих се хвърлил и в огнена яма за Птолемей, а сега същото важеше и за Кити.

Макар че… огнена яма? Цистерна с киселина? Легло с гвоздеи? Всяко от тях беше за предпочитане пред това, което се канех да сторя сега.

В единия кръг магьосникът беше зает да се подготвя психически. Преговаряше си репликите, подготвяше заклинанието. В другия, колоната от дим се движеше напред-назад като тигър в клетка. Забелязах, че и в двете пентаграми имаше надраскани пробойни по краищата, за да мога веднага да премина от едната страна към другата. Леле, тези ми вярваха… Можех да се измъкна веднага и да ги излапам и двамата, а след това да си тръгна усмихнат и с песен на уста. Част от мен гореше от желание да го направи, просто, за да видя изражението по лицето на бившия ми господар. Бяха минали векове, откакто не бях поглъщал магьосник115. Но, разбира се, непланираното поглъщане не влизаше в сметките на Кити. Със съжаление устоях на изкушението.

Освен това съществуваше и проблемът с моето състояние. Дори и такава проста форма, като дима, се оказваше трудна за поддържане. Трябваше ми защита и то, бързо.