През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
— На началника му.
— О, Аллах! Ако той трябваше да го бие, щеше да е абсолютно сигурно, че и двамата ще заспят. Не, който иска да действа, действа бързо! Този човек продължи да лежи пред нас, сякаш е пра-дядо на султана, когото всички правоверни и неверници трябва да почитат. Развалих му това удоволствие.
— Но без да помислиш за последиците.
— Какви последици може да има? Ако се оплаче на началника си, нищо чудно и той самият да опита камшика ми.
— Стига, Халеф! Мъжът си беше заслужил боя, вярно е. Но ти трябваше да изчакаш да видиш аз какво щях да направя. Ние изобщо не знаем какви опасности ни заплашват и беше непонятно глупаво от твоя страна да настройваш и полицията срещу нас. Аз се подигравах с гавазина. Така трябваше да постъпиш и ти. Вместо това ти го наби. Не съм ти заповядвал да го правиш, затова не ме е грижа за последствията. Изобщо не ме засяга. Помисли как ще се оправяш!
Яхнах коня и потеглих. Останалите безмълвно ме последваха. Най-ниско беше увесил нос Халеф. У него все повече си пробиваше път предчувствието, че може да ни е причинил голяма неприятност.
Турчинът, който имаше най-голямо основание да се ядосва, яздеше мълчаливо до мен. Едва след известно време той попита:
— Ефенди, могат ли наистина последиците да бъдат много лоши за хаджията? — Разбира се!
— Но ти ще се застъпиш за него, нали?
— Ни най-малко! — отговорих аз, тъй като Халеф чуваше какво говоря. — Той оказа съпротива против държавната власт, нанесе телесни повреди на султански полицейски чиновник. Не мога да го спася, ако го хванат.
— Тогава трябва да бяга!
— Да прави каквото иска. Той предприе действия без моето съгласие, като малко момче, неспособно да разсъждава върху последствията от постъпките си. Нека да си ги понася. Не мога да му помогна.
Не ми беше лесно да произнеса тези сурови думи. Може би на мен причиняваха много по-голяма болка, отколкото на дребния хаджия, но смятах за необходимо да му дам такъв урок.
Беше ме следвал вярно през всички опасности, и то какви опасности! Колко пъти беше рискувал с мен живота си! Беше напуснал родината си и което означаваше още повече — Ханех, цветето сред жените. Сърцето ми беше изпълнено с благодарност към него. Но той започна да става непредпазлив.
Това, че някои от рисковете ни се увенчаха с успех, че имахме щастието да се измъкваме и от най-опасни капани, беше повишило самочувствието му. Той приличаше на малко, храбро кученце, което има смелост да се хвърли на врата и на най-силния лъв. Но само едно-единствено ухапване на великана би го убило. А тъкмо сега се приближавахме към най-опасния район на скипетарите. Затова беше необходима двойно по-голяма предпазливост.
Мълчаливо се бях радвал на това как Халеф храбро напердаши мързеливия полицай и бях готов, разбира се, да го измъкна от последиците. Сега обаче смятах, че е по-добре да поохладя желанието му за действие и неговата прибързаност.
Осма глава
Светецът
След известно време стигнахме до пътя за Кустурлу и отново завихме надясно. Приближавахме се към Струмица и яздехме между тютюневи и памукови ниви.
Скоро видяхме пред себе си възвишенията на една планина, в чието подножие се забелязваха къщите на града. Горе на върха съзирахме тъмна зеленина, под която стърчаха зидовете на развалините.
— Това е Остромджа — обясни турчинът.
— Нарича се още Струмица, по името на реката, която тече край града — добавих аз, изчерпвайки с това всичките си географски познания.
Тогава към мен се приближи Халеф. Близостта на града го бе накарала да се замисли за последиците от действията му.
— Сихди! — започна той. Направих се, че не го чувам.
— Сихди!
Гледах към града, без да отклонявам погледа си.
— Не ме ли чуваш — или не искаш да ме слушаш?
— Чувам те.
— Мислиш ли, че трябва да бягам?
— Не.
— И аз не бих го направил. По-добре да си тегля куршума. Да не мислиш, че ще позволя на един полицейски началник да ме затвори?
— Както искаш!
— Предпочитам да пусна един куршум в неговата глава!
— Тогава вече със сигурност ще те затворят.
— Как мислиш, какво ще стане?
— Не знам. Трябва да се чака.
— Да, ще изчакаме! Но ще ме вземеш ли под своя закрила?
— Мислех, че аз се намирам под твоята. Нали се наричаш мой приятел и закрилник!
— Сихди, прости ми! Винаги ти си бил закрилникът.
— Не, Халеф. Много често съм бил под твоя закрила и никога няма да го забравя, но да видим дали тези хора тук ще се осмелят да посегнат на прочутия хаджи Халеф Омар.