Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Много трудно разследване се очертава — сви рамене Агента маниак. — Преди време иззехме банковите му извлечения, но се оказа, че при такова масово движение на пари в брой по сметките е невъзможно да се установи някаква схема. В този смисъл е бил изключително удачен в ролята му на „миша дупка“.

— Нима? — контрирах го. — Защото аз например си спомням един случай, когато секретарката му беше натъпкала един сак със седемстотин хиляди долара в брой и го беше дала на шофьора ми Джордж да ми го предаде. И знам със сигурност, че сумата е била изтеглена същия ден от Банк ъф Ню Йорк, стигнала е директно до секретарката му, от нея — до Джордж, а от Джордж — до мен.

— И откъде ти е известно всичко това? — изкриви устни Агента маниак.

— От това, че секретарката му се обади да ми съобщи, че току-що била изтеглила сумата от банката, та да съм прател Джордж да я прибере, преди Елиът да я е проиграл. А Когато Джордж тръшна сака пред мен, от челото му се стичаха едри капки пот и погледът му беше един такъв — особен. На мен никога нищо не ми спомена, но казал на Джанет, а тя — на мен. Явно го обзело любопитството, та отворил сака и насмалко щял да припадне. — И свих рамене. — Така че достатъчно ще е да връчиш призовки на секретарката на Елиът, на Джордж и на Джанет, да изземеш банковите извлечения и всичко ще си дойде по местата.

Агента маниак ме изгледа втренчено за секунда. После нагреба от чоу-мейна и задъвка. Безмълвният му отговор гласеше: „Ще проверя. Продължавай да разправяш за себе си“.

Поех дълбоко въздух:

— Та ние с Елиът играем на билярд, когато Главчо се втурва задъхан: „Ако знаеш каква мацка пристигна с едно ферари! Направо несравнима!“. Но понеже го казва Главчо, аз, естествено, не разчитам особено на оценката му. Той обаче буквално ме завлече до вратата. И така видях за пръв път Надин.

Усмихнах се при спомена:

Почувствах се точно като Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“, когато за пръв път съзира Аполония да върви през маслиновата горичка в Сицилия, а него сякаш гръм го поразява. Та и аз така с Надин — направо заглавието не можах да си кажа. — Млъкнах и огледах палачинката си — дали да отхапя още един път или не. Вдигайки поглед, осъзнах, че съм загубил апетита си. — Най-впечатляващото у нея бяха краката й. Винаги съм обожавал краката на Графинята. И дупето й. По-кръгло е и от задника на пуерториканка, не знам дали ти е направило впечатление. — И му намигнах.

А Агента маниак се разсмя с глас.

— Както и да е, успяхме да разменим само няколко думи, понеже беше дошла с кавалер, а после стратънци моментално се захванаха да я изтезават.