Престолът от драконова кост

— Римъри? — попита Хенгфиск и се намръщи.

„Ерчестър? — помисли си Саймън и се зачуди — Кои ли могат да бъдат?“

— Абат Кунсинс му каза, че не сме чували за такава група… и това… това, изглежда, го задоволи. Абатът изглеждаше разтревожен, ала не сподели безпокойството си с… с по-младите братя.

— На следващото утро един от братята пристигна от хълмовете над полето и докладва за група ездачи, идващи от юг… — продължи монахът. — Чужденците бяха… много заинтригувани и казаха, че това… е останалата част от групата им, с която трябвало да се срещнат. Светлоокият им водач… изведе хората си на големия двор, за да посрещне новодошлите — или поне така си помислихме…

— И точно когато новата група превали билото на Лозовия хълм и вече се виждаше от манастира — изглеждаха с един-двама по-малко от настоящите ни гости… — Лангриан се задъха и спря малко, за да си почине. Бинабик искаше да му даде нещо, което да му помогне да заспи, ала монахът с махване на ръка отклони предложението на трола.

— Няма… кой знае какво повече за разправяне. Един от останалите братя видя… как един от гостите, явно закъснял, пристигна тичешком от Къщата за гости. Слагаше наметалото си в движение — те всички бяха с наметала, въпреки че утрото бе топло — и под него проблесна острието на скрит меч. Братът изтича до абата, който се опасяваше от нещо подобно. Кунсинс отиде при водача, за да протестира. Междувременно ние наблюдавахме ездачите, които слизаха по хълма — всичките бяха римъри, с бради, сплетени на плитки. Абатът предупреди водача, че няма да позволи „Свети Хоудрунд“ да стане място на бандитска схватка, водачът извади меча си и го опря в гърлото на Кунсинс…

— Милостиви Ейдон! — изпъшка Хенгфиск.

— Миг по-късно чухме тропот на копита. Брат Сенесефа внезапно хукна към вратата на двора и изкрещя, за да предупреди приближаващите странници. Един от… „гостите“ изпрати стрела в гърба му, а водачът им преряза гърлото на абата.

Хенгфиск сподави стона си и очерта знака на Дървото пред гърдите си, ала лицето на Лангриан остана строго и безстрастно и той продължи разказа си:

— Настана клане. Непознатите се нахвърлиха върху братята с ножове и мечове, измъкнаха скрити лъкове и стрели. Новодошлите влязоха през дворната врата с извадени мечове… Предполагам, че бяха чули предупреждението на Сенесефа и видяха как го прониза стрелата… Не знам какво се случи после, защото настана хаос. Някой хвърли факла на покрива на параклиса и той пламна. Аз хукнах за вода сред крясъците на хората и цвиленето на конете и… и нещо ме удари по главата. Това е всичко.

— И тъй, не знаеш какви са били тези враждуващи банди? — попита Бинабик. — Влязоха ли в бой помежду си, или бяха съюзници?

Лангриан замислено поклати глава.