Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— Витя, спомняш ли си кога точно, на коя дата, бе убит бездомникът?
Въпросът беше толкова неочакван, че той дори не схвана отведнъж за какъв бездомник го пита Каменская.
— Точно не мога да кажа, но някъде след двайсети юни. Ти да не си спомни пак за куфара?
— На двайсет и трети? Или на двайсет и четвърти?
— Ами да, някъде там. Защо, какво се е случило? За какво ти е този бездомник?
— Можеш ли да научиш със сигурност? — не мирясваше Настя. — Важно е, наистина.
Егоров я изгледа сякаш със съжаление.
— Спри се бе, московчанке, мира нямам от теб… Добре де, почакай, сега ще се обадя в дежурната част, да уточнят от дневника. Ама не ме гледай така! — подвикна Виктор, като забеляза напрегнатото й лице. — Днес друг дежури до десет сутринта, не е Демченко, не бой се.
След две минути Настя получи отговора, който бе очаквала: убийството на бездомника се бе случило през нощта на 23-и срещу 24-и юни. Значи, куфарът „Лари Сорено“ е бил откраднат на 23 юни. Именно в деня, след който блогърът е престанал да действа в мрежите.
— Витя — облекчено се усмихна тя, — това е той.
— Кой? Бездомникът ли?
— Блогърът. За последен път е разпространил информация в интернет и е заминал. А на гарата са отмъкнали куфара му. Само че не е могъл да се оплаче в полицията, защото в никакъв случай не е трябвало да издава присъствието си в града. Със сигурност не е живеел в хотел, а някъде в частна квартира, избрал е по-обикновени хазяи, дето не искат паспорти. И не им е казал истинското си име. А може да е имал и фалшив паспорт. Заминал е и е зачакал. Когато Ксюша от архива е научила от брат си за куфара, нашият блогър е започнал да търси кого да изпрати тук. И е намерил Загребелни. Подготвил го е колкото е могъл, накарал го е да наизусти списъка на вещите в куфара, дори сигурно му е показвал картинки. Но едно не е могъл да направи: да осигури следи от пръстите на Загребелни по нещата в куфара. Може дори изобщо да не се е сетил за това. А и да се е сетил, решил е да рискува, нали шансовете някой да се усъмни и да провери са били незначителни.
Егоров я погледна озадачено и се отпусна в един фотьойл.
— Ух — изпухтя той, — чак главата ми пламна… Слушай, получава се много логично. Точ в точ. Само че звучи прекалено неправдоподобно.
— И защо? Нали цяла нощ проверявахме, всичко пасва. Реално всички айпи адреси са регистрирани на имената на хора, които едва ли са активни в мрежата. Твоето момче ни донесе цялата информация: един от тях вече от половин година не е в града и не се знае кога ще се върне, оженил се е за момиче от Кемерово, друга изобщо е в болница с извънредно тежки травми след катастрофа, а всички останали са все такива. И по дати всичко пасва. Ворожец се е сблъскал с проблем, помолил е приятелите си от „Прометей“ да се видят спешно, срещнали са се в Новосибирск, обсъдили са всичко и те са изпратили на Петя ей този таен гений. Какво те смущава?
— Кого какво трябва да смущава тук? — Коротков, свеж и румен, сякаш бе спал в удобна постеля поне седем-осем часа, нахлу в стаята на Настя. — За какво говорите?
— Хайде на закуска — подкани го да побърза Настя, — ще ти разкажем всичко в ресторанта. Времето е скъпо, Юрик, днес трябва да ухажвате мацки.
— Мацки? — още повече се оживи Коротков. — Млади ли? А как ще си ги…
— Както си ги разпределите — позасмя се Настя. — Аз не участвам в процеса на ухажването. Сега ще ми донесат анкетите, така че двамата все някак ще си разпределите три дами.
Слязоха в ресторанта. Когато минаваха покрай рецепцията, Настя предупреди, че трябва да донесат пакет за нея и тя ще си го вземе на връщане. Момичето огледа с подозрение Егоров, но премълча. В ресторанта Коротков помоли да запишат закуската за гостенина им на неговата сметка. Егоров здравата бе огладнял и поръча толкова храна, че едва сместиха на масата всички чинии.
Сведенията, събрани през безсънната нощ от колегата му, не вдъхнаха надежди: Смелков имал малко роднини. Родителите му починали отдавна, имал две лели по бащина линия: едната живеела в Магадан, другата — в Калининград. Родният му брат с цялото си семейство отдавна заминал за Чехия и там направил бизнес. Виж, по-малката сестра на Константин Кирилович живеела тук, във Вербицк, била в развод. Имала син, който в момента бил в казармата.
— Взели са го войник, когато Смелков е бил вече кмет отбеляза Коротков. — И кметът не е предприел нищо. Явно не е в много добри отношения със сестра си. Това вдъхва надежда.
— Да, така е — потвърди Настя. — Самотна жена, без съпруг, не общува с брат си, синът й — в казармата. Такива жени винаги имат много спомени за щастливата си младост и безброй стари снимки.