Среднощният диамант [bg]

Мира, никога няма да ме изгубиш. Независимо какво друго ще се случи или къде по света ще отидем, аз винаги ще съм готова да те подкрепя.

— Б-благодаря ви, че ми съобщихте — успях да кажа. — Сигурна съм, че трябва да е било трудно.

— Беше. И съм сигурен, че бурята е заличила много от следите, но съм изненадан, че не намерихме нищо. Нито дори късче плат от рокля или размазана следа от стъпки. Но търсихме. Наистина търсихме.

— Ще продължите ли да търсите утре? Той поклати глава:

— Няма още кой знае какво за претърсване. Претърсихме два пъти по-голяма площ от предвиденото, а не мога да повярвам, че е стигнала по-далеч в бурята.

— Но тогава какво е станало с нея?

— Не знам. Може би ще се появи на някое неправдоподобно място. Може би е успяла да се върне в града и се крие. И по-странни неща са се случвали. Иска ми се да можехме да направим повече, но трябва да се явим в Армсфилд на разсъмване. Не мога да проумея как изобщо се озовахме тук.

Опитах се да изтикам отчаянието си настрана за миг:

— Не бяхте ли изпратени тук? Той се навъси:

— Ъъ… да. И не. Тази сутрин командирът ни получи искане да помогнем в издирването, а после неофициално да ви съобщим резултатите. — Лейтенант Кенмор извади измачкан лист хартия от джоба на куртката си. — Подписано от Сайлъс Гарет от агенция „Макгру“.

Самият Сайлъс ми беше казал, че служителите на агенция „Макгру“ имат много власт, с която да се разпореждат, когато се наложи. Повечето кралски служители бяха задължени да му помогнат, ако бъдат призовани.

— Изненадана съм, че той би направил това за мен — признах.

Кенмор се почеса по брадата, докато си събираше мислите.

— Е, не съм сигурен, че го е направил.

— Току-що казахте, че го е направил.

— Казах, че получихме искане, подписано от него. Работата обаче е там, че познавам Сайлъс Гарет. Свестен тип. Знам също и че точно сега не е в Кейп Триумф — откъдето беше изпратено това. Сверих искането с някои други документи, които е подписвал. Подписите съвпадат идеално.

— В такъв случай… какво искате да кажете?

— Че някой друг е изпратил това, представяйки се за него. Някой, който може дяволски добре да имитира подписа му — простете за грубия език.

Запазих спокойно изражение и не смеех дори да мигна от страх да не издам нещо.

— Ако сте знаели, че подписът е фалшифициран, защо не казахте нищо?

— Бяхме наблизо. Може би е злоупотреба с ресурси, но за мен не беше проблем да потърся това момиче. Със сигурност нямаше да си навлека неприятности. — Той вдигна листа. — Но онзи, който е написал това? Това е друга история.

— К-какво имате предвид? — Виеше ми се свят.

— Е, няма да кажа на никого, но фалшифициране на подписа на Сайлъс Гарет и писмено искане за мобилизиране на част от кралската армия? Това е държавна измяна в десет различни отношения, ако извършителят бъде заловен. Това е равно на смъртна присъда в Осфрид. — Той ме измери с толкова задълбочен поглед, та можех напълно да повярвам, че е първокласен майстор на проследяването. — Сигурно имате някого, който много ви цени, за да поеме подобен риск. Успех с всичко, госпожице Виана. Надявам се онова момиче да се появи.