Виелица на сенките [bg]

— Тоест на десет минути от селото е разположен градът? — уточних аз.

— Кой го каза? — впи поглед в мен Гло-гло.

— Ти го каза.

— Не съм казвал нищо за никакъв град — възрази старият шаман. — Говорех за лабиринта.

— Но нали лабиринтът и градът са едно и също нещо? Също както Листва при елфите.

Шаманът ми хвърли крайно подозрителен поглед и осъзнавайки, че не се шегувам, презрително изсумтя:

— Къде е Листва, къде е лабиринтът! Листва е град на Черния пламък, най-големият в Заграбия и бивша, така да се каже, столица на елфите, преди те да се разделят на светли и тъмни и да се появят Домовете. С една дума, първият изначален град. А лабиринта… Тук вашите „експерти“ всичко са смесили. Лабиринтът не е град, лабиринтът е просто едно съоръжение. Като цяло — лабиринт. В него не живеят орки, тук Първите идват веднъж годишно, само за Празника на есента, за да се забавляват, така да се каже, и да пускат гоблини.

— Ето какво било… — проточи Мис.

— Само не очаквайте препълнени трибуни. Тази година ще е най-бедната откъм аплодисменти. Орките са решили да воюват и не мисля, че тук ще се съберат повече от триста Първи.

— Разбрах… Макар да си мислех, че тук Шокрен ще се срещне с Ръката и ще му предаде Рога.

— Не, Гарет. Рогът не е спешен и сега не е нужен на Ръката. Какво да прави с него? Докато Първите не се противопоставят на Неназовимия, когото поне формално признават за съюзник, Рогът не им трябва. А за да си поиграят с него, ако не греша, ще им трябва не само Шокрен, а мно-ого голям брой техни магьосници. Така че първоначално Шокрен ще се наслади на бяганията в лабиринта, а след това заедно с всички отряди ще тръгне на север. Поне аз така мисля.

— Той ли е единственият шаман тук?

— Откъде да знам? Да не съм никакъв ясновидец. Надявам се, че е сам, и много се надявам да не е толкова силен, колкото мислят за него, в противен случай цената на магията ми няма да струва пукната пара.

— Ти първо си свали ръкавиците и после прави магии — подсмихна се Мис.

— Утре ще е труден ден — не тръгна да спори с воина гоблинът. — Съветвам ви да съберете сили, да ни помагат боговете.

Разбира се, аз също се надявах на боговете, но обикновено така се случваше, че когато ми е най-напечено, всички богове се намираха много, много далеч и се налагаше сам да се справям с всички номера на съдбата. Така че цялата ми надежда беше в самия мен и в отряда, който отдавна трябваше вече да е тук.