Детето на нощта [bg]

- Благодаря ти за всичко, което правиш - от сърце каза вар­варинът.

- Дали пък няма да заслужа и по-добро заплащане?

- Смятай го за уредено - кимна Хирад.

Илкар и Дензър се качваха по стълбата. Колкото и да беше блед, елфът изглеждаше по-добре - изпитият лемир му даде вре­ме да отдъхне и да хапне каквато храна стомахът му можеше да понесе. Очите на мага от Ксетеск просветваха диво от реши­мост и настървение. Хирад бе виждал този поглед и знаеше, че Дензър ще бъде много силен, но непредсказуем.

- Или сега, или никога! - извика гръмогласно на двамата. - Джевин казва, че тази нощ няма да наваксаме още, а Незнай­ния не може да чака повече.

- Виждаш ли „Океански бряст“ ? - обърна се Дензър към Илкар.

Елфът се вторачи напред през плътната преграда от градуш­ка. Хирад едва различаваше дори носа на „Слънцето на Кале- юс“. Нататък всичко беше мракът на бурята.

- Не - призна накрая Илкар. - Не остава друго, освен да по­летим нависоко и да се надяваме.

- Страхотно...

- Не се отдалечавай от мен - заръча елфът. - Аз съм твоите очи.

Дензър ги подкани с жест да го доближат и опря длани на раменете им.

- Нужни са ни криле за бързина, не за носене на товар, а щом Хирад ще виси под мен, няма да бъда особено устойчив. Илкар, поглеждай ме често, защото ако той падне, ти ще го ло­виш във въздуха. И помнете какво каза Рен - каютата на Ери- ан е под кърмата. Дано не са я преместили.

- Ако е в друга каюта, тази нощ ще ни се стори въздълга - промърмори варваринът.

Той размота краищата на въжето, което бе увил около кръс­та си. Илкар върза единия край за лявата си китка, Хирад лег­на на палубата и изчака другият край да бъде закрепен за ле­вия глезен на Дензър. В никакъв случай не биваше да пречи на безплътните криле, с които магът щеше да лети.

- Запасихте ли се с оръжия? - провери отново Хирад. - Този път май повече ще размахваме кинжалите.

- Погрижихме се. Готов ли си?

- Не съм, то е ясно!

Илкар го тупна по гърба.

   - И тъй да е, хайде да излитаме.

Варваринът се напрегна. Дензър се разкрачи колкото той да се хване за прасците му.

- Не мога да повярвам, че го правя - процеди Хирад.

Градушката трополеше все по-силно по палубата. Хирад чу вика на Дензър и миг по-късно увисна без опора под краката си. Ураганът заглуши вопъла на ужас.