![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Всъщност Радикалната партия не е твърде радикална; нейното ръководство се състои от членове на селската олигархия, които нямат никакво намерение да прекрояват съществуващия социален ред или базираната на стоков износ икономика. Вместо това тя наподобява до голяма степен ранните демократични политически партии в САЩ, Гърция и Италия и изгражда широка политическа база чрез клиентелистко разпределение на държавни постове между поддръжниците си и създава модерен политически апарат, управляван от професионални политически функционери. В резултат на това Радикалната партия се превръща в първата истинска национална партия в Аржентина. Иригойен усъвършенства автократичния политически стил на Росас, като изгражда култ към своята личност, а не към идеите на неговата партия. По този начин Радикалната партия организира прехода от традиционен олигархичен патронаж към модерен клиентелизъм, както италианските християндемократи след Втората световна война.
До този момент не съществува никаква причина Аржентина да не се развие политически по примера на САЩ или Великобритания. Индустриализацията води до мобилизиране на нови социални групи, а именно средната класа и все по – нарастващата работническа класа. Политическата система се приспособява към поставените от тези групи изисквания за участие под формата на разширени избирателни права и нови политически партии, представляващи техните интереси. Всяка претенция на новите социални играчи за представителство се посреща с насилие, но същото важи за Съединените щати и Великобритания през аналогични периоди от тяхното индустриално развитие. Старата земевладелска олигархия усеща, че влиянието ѝ се изплъзва, но нито един от участниците в новата политическа констелация, която се оформя през 20 – те години на миналия век, не оспорва съществено позициите й. Освен това за разлика от Мексико и Перу в Аржентина няма бедни селяни, които биха могли да предявят изисквания за радикална поземлена реформа.
Докато елитът на Коста Рика прави добри политически избори през 1948 г., този на Аржентина прави няколко изключително лоши като военния преврат през септември 1930 г., който сваля от власт управляващата Радикална партия на Иригойен. Превратът е резултат от сътрудничеството между старата земевладелска олигархия и военните. Крахът на фондовата борса в Ню Йорк през 1929 г. и началото на Голямата депресия намаляват износа на Аржентина и причиняват икономическа криза. Макар временното влошаване да не е толкова тежко, колкото в други страни в западното полукълбо, то поражда големи опасения в старите елити, че тяхното икономическо и социално положение е застрашено.
По ирония на съдбата армията е единствената аржентинска институция, която се модернизира. Правителството ползва опита – на кой друг? – на германската армия за професионализирането на въоръжените сили и през първите десетилетия на XX в. е изградена много по – автономна армия, която контролира повишенията и защитава своите интереси от политиците. Много военни са недоволни от намесата на Иригойен в командната структура. По това време те вече имат собствени идеи за необходимостта от квазифашистка корпоратистка организация на нова аржентинска държава, подобна на тази, която Хитлер изгражда в Германия през 30 – те години. По този начин военните са готови да се обединят със старата олигархия и да затворят системата за нови социални играчи.
Аржентинската поземлена олигархия би могла да съхрани начина си на живот и своето благосъстояние дори след загубата на политическа власт, както земевладелската аристокрация в Англия. Превратът не би могъл да предотврати всеобхватния процес на социални промени, свързан с индустриализацията на Аржентина, и тази група неминуемо щеше да загуби властта в рамките на следващото поколение. Ако световната икономическа криза беше настъпила десет години по – късно, нещата биха могли да се развият по различен начин. Но ангажиментът на елитите с демократичните норми в този исторически момент все още е крехък и те не преценяват правилно собствените си интереси.