Произход на политическия ред [bg]

Историкът Джоузеф Стрейър твърди, че през Средновековието ранните държави са изградени по–скоро въз основата на правни и финансови системи, отколкото на военни организации, въпреки че изискванията на военната мобилизация придвижват държавното строителство в следващия период на ранната модерност. В действителност в известен смисъл правните институции предшестват дори финансовите, тъй като кралските съдилища са един от най–важните източници на приходи за монарха. Именно способността на краля да раздава равноправно правосъдие – за разлика от диференцираното прилагане на вергелди в зависимост от социалния статус на жертвата на престъплението според обичайното право – допринася за неговия престиж и авторитет. Както в близкоизточната монархическа традиция, кралят не се разглежда непременно като най–големия и най – хищен военачалник. Той е и защитник на правата на жертвите на грабителството на местни владетели, както и справедлив правораздавател.

Тази правна функция на централната власт се оказва изключително важна за последвалото развитие на имуществените права в Англия и по такъв начин за легитимността на самата английска държава. Сеньориалните съдилища запазват изключителна компетентност върху търговските операции на местните владетели с техните свободни и несвободни арендатори чак до около 1400 г., което е все едно лисица да пази курника, когато става дума за имотни спорове. Постепенно обаче кралските съдилища утвърждават властта си по тези въпроси. В началото на XIII в. се повдига въпросът кралят да упражнява юрисдикция по всички светски въпроси в кралството, а второстепенните съдилища само да бъдат упълномощавани. Ищците предпочитат кралските съдилища да разглеждат делата им и с течение на времето сеньориалните съдилища губят своята компетентност по отношение на имотните спорове. Тези пазарно обусловени предпочитания подсказват, че кралските съдилища се възприемат като по–справедливи, по–непредубедени в полза на местните владетели и по–способни да налагат своите решения.

Подобна промяна не възниква в други европейски страни. Във Франция по–специално сеньориалните съдилища запазват своята компетентност по въпросите на собствеността върху земята чак до Френската революция. В известен смисъл това е ирония на случая, тъй като именно за френските крале през XVII в. като Луи XIII и Луи XIV се смята, че за разлика от английските си колеги са обезсилили аристокрацията в домогванията си до абсолютна власт. Но единствената власт, която е оставена на провинциалната аристокрация, е компетентност върху местните съдилища. В своето есе „Франция и Англия" сър Хенри Мейн посочва, че след избухването на революцията из цяла Франция се опожаряват замъци и първо изгарят стаите с архивите, където се съхраняват документите за имуществените права. За разлика от английското селячество френското смята, че имуществените права върху земята, държани от земевладелците, са нелегитимни поради пристрастността на контролираните от местните феодални владетели съдилища.