Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Този пример илюстрира важен момент относно същността на върховенството на закона. Върховенството на закона се основава на самото право и на правосъдните институции – съдии, адвокати, съдилища и други подобни. То се основава и на формалните процедури, чрез които функционират тези институции. Но правилното функциониране на върховенството на закона е колкото нормативен, толкова институционален и процедурен въпрос. Огромното мнозинство от хората в което и да било мирно общество се подчиняват на закона не толкова защото разумно преценяват разходите и ползите или се боят от наказание. Подчиняват се, защото са убедени, че законът е фундаментално справедлив и са морално приучени да го съблюдават. Те са далеч по–малко склонни да съблюдават закона, ако са убедени, че е несправедлив.
Дори закон, който се възприема за справедлив, се смята за несправедлив, ако се прилага неравнопоставено, ако богатите и могъщите го заобикалят. Това отново повдига въпроса за отговорността на институциите и процедурите и способността им да правораздават справедливо. Важна роля играе и едно нормативно измерение. Защото как може една институция да принуди богатите и могъщите, ако те самите не са убедени в някаква степен в необходимостта от самоконтрол или поне в необходимостта да принудят други като тях? Ако съдиите, прокурорите и полицията могат да бъдат подкупени или сплашени, както се случва в много страни, където правовата система е слаба, какво значение има наличието на формална институция?
Религията играе съществена роля за утвърждаването на правно–нормативна уредба, общоприета от кралете и от обикновените хора. Полак и Мейтланд пишат, че кралят не стои над закона: „Теорията, че във всяка държава трябва да има някакъв човек или определена група хора над закона, някакъв „суверен" без задължения и права, би била отхвърлена... Никой не допуска, че кралят дори със съгласието на английските прелати и барони би могъл да промени общото право на Католическата църква." Кралят е ограничен от факта, че неговите поданици ще се разбунтуват срещу всяко действие, което сметнат за несправедливо. Но това, което те считат за несправедливо и което би мобилизирало съпротива срещу краля, от своя страна зависи от разбирането дали той действа в рамките или извън рамките на закона.
Но една справедлива нормативна уредба също има нужда от власт. Ако кралят не желае да прилага закона срещу елитите на страната или е неспособен да го направи, легитимността на закона ще бъде компрометирана, независимо дали произтича от религията, традициите или обичаите. Това е проблем, който Хайек и неговите либертариански последователи не отчитат: общото право може и да е в компетенциите на пръснати из страната съдии, но без силна централизирана държава то не би възникнало и не би могло да бъде прилагано.
Англия осъществява ранен и впечатляващ преход от обичайна към модерна правна система, основа за легитимността на самата английска държава. Други европейски държави осъществяват подобен преход през XIII в., но въз основа на съвършено различна правна система, чието гражданско право води началото си от Юстиниановия кодекс. Решаваща роля за този преход на континента изиграва Католическата църква. Този разказ и по какъв начин Църквата се различава от религиозните институции в Индия и в мюсюлманския свят са предмет на следващата глава.
18. ЦЪРКВАТА СЕ ПРЕВРЪЩА В ДЪРЖАВА
Каква е решаващата роля на Католическата църква за утвърждаването на правовата държава в Европа ► Конфликтът за инвеститурата и неговите последици ► Как самата Църква придобива характеристики на държава ► Възникване на светската власт ► Защо съвременната правова държава произтича от тези развития
Най–дълбокият смисъл на върховенството на закона се заключава в това, че в рамките на едно общество съществува социален консенсус, че неговите закони са справедливи и че те съществуват отпреди възкачването на власт и следва да ограничават поведението на настоящия владетел. Владетелят не е суверен; законът е суверен и владетелят придобива легитимност само дотолкова, доколкото черпи своите заслужени правомощия от правото.