Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Когато денят настъпи, отначало Скай не обърна внимание на болката. Болката бе нещо нормално сега, а липсата й – толкова объркваща, че бе виждала как жени отварят нарочно раните си, за да почувстват отново нейното успокоително присъствие. Дробовете на Скай непрекъснато горяха от болестта, но тя едва забелязваше. Обаче стягането на кожата на корема и свиването на вътрешностите й подсказаха, че тази болка бе различна. Нещо свято в най-малко святото място на света.

Каро и Марго разбраха от пръв поглед, тъй като трите бяха станали по-близки и от сестри. Бяха се превърнали в един човек. Ако пазачът ритнеше някоя от тях, и другите две изпъшкваха. Ако една от тях сънуваше страшен сън, другите се събуждаха и я прегръщаха, преди тя изобщо да осъзнае, че е била в лапите на кошмара.

— Бързо влизайте вътре – изсъска Каро, като хвана Скай за ръката и я поведе към тяхната барака.

— Ще задържа пазачите настрана – каза Марго и остави Каро да стои до Скай, докато самата тя се премести между леглото на Скай и входа на бараката на стражаря, като с невъзмутимото си поведение се опитваше да прикрие какво се случва на един от наровете.

Вместо лекарства, Каро използваше истории от семейния им дом „Ле Рум“, за да упои Скай.

— Розови рози – говореше тя и душеше въздуха, сякаш около тях не цъфтяха само цветя на злото. – И божури из цялата градина. Жасминови храсти, толкова гъсти, че се замайваш, когато за пръв път излезеш навън. Използвах кофа, за да събирам нападалите листенца и цветове, след това лягах на земята и ги изсипвах върху себе си. Усещала ли си някога дъжд от цветя? Това е нещо, на което едно дете би се зарадвало.

Така че Скай си представяше как нейното бебе лежи на зелената морава до морето, а около него се излива порой от розови божури и бели жасмини.

Доколкото можеше, сред пристъпите на кашлица, които се редуваха с ужасните контракции, Скай държеше в съзнанието си тази картина. Искаше й се да успее да подуши соления въздух, смекчен от розите, обаче нямаше достатъчно сили да изтласка повсеместната воня на Равенсбрюк.

За щастие на всички тях, раждането продължи едва няколко часа – дете, отгледано само с въздух и любов, не расте като нормалните деца. Тя се изплъзна навън, малко синьо същество, което Каро започна да разтрива с всичките си сили, докато Марго държеше Скай за ръка и следеше кога ще излезе плацентата, която им бе казала, че трябва да изядат, тъй като не можели да пропуснат такъв подарък.

Скай държеше детето, детето на Никълъс, първото от поредицата безстрашни момичета, които той й бе обещал, и ридаеше. Никълъс нямаше представа, че е станал баща. Нямаше представа къде се намира Скай. Тя нямаше представа къде е той и как да му каже за тяхното чудо. А Скай не бе имала никаква представа колко силна може да бъде любовта, докато не докосна бузката на дъщеря си и не видя как малката й уста се разтваря, не усети допира на малкото юмруче до гръдта си. Точно тогава и именно там разбра, че щеше да убие всеки, застанал между нея и детето й, че щеше да даде последните сили, които й бяха останали, за да защити това бебе.

Нямаше и най-малка представа колко опустошителна може да бъде любовта, докато не се опита да накърми дъщеря си. Бебето разстроено притискаше главичката си, жален стон се изтръгна от устата му, когато гърдите на Скай отказаха да произведат повече от капка мляко.

— Съжалявам, скъпа – прошепна Скай, като вече разбираше колко изтощена беше, та дори да изстискаше десет пъти повече, пак нямаше да бъде достатъчно. Риданията й преминаха в разтърсващи цялото й тяло хлипове, които на свой ред преминаха в силна кашлица, от която бебето уплашено се отдръпна и нададе рев.