За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XVII
Законът на Родос
Родосците са отишли още по-далеч. Секст Емпирик53 казва, че при тях синът не можел да откаже изплащането на дълговете на бащата, отказвайки се от наследство. Законът на Родос е бил създаден за една република, основаваща се на търговията; но аз смятам, че духът на самата търговия е изисквал той да бъде ограничен в смисъл, че дълговете, направени от бащата, след като синът сам е започнал да се занимава с търговия, не би трябвало да засегнат имуществото, придобито от сина. Търговецът винаги трябва да знае своите задължения и всеки момент да постъпва съобразно състоянието на своя капитал.
Глава XV
III
За търговските съдии
В книгата си «За доходите» Ксенофонт изразява желание да се дават награди на ония търговски чиновници, които завършват делата най-бързо. Той е чувствувал нуждата от една наша съвременна консулска юрисдикция.
Търговските дела трудно подлежат на формалности. Това са работи на ежедневието, работи, които се вършат ден след ден. Следователно те трябва да бъдат решавани ежедневно. Друг характер имат житейските дела, които оказват голямо влияние на бъдещето и стават рядко. Хората се женят само един път; не всеки ден те правят дарения или завещания; само веднъж в живота си стават пълнолетни.
Платон казва, че в градове, където няма морска търговия, гражданските закони трябва да бъдат поне наполовина по-малко; и това е много вярно. Търговията въвежда в страната хора от различни народности, множество договори, различни видове блага и начини за придобиването на блага.
Затова в търговските градове съдиите са по-малко, а законите повече.
Глава XIX
За това, че господарят не трябва да се занимава с търговия
Теофил, като видял един кораб, натоварен със стоки за неговата жена Теодора, заповядал да го изгорят. «Аз съм император — казал на жена си, — а ти ме превръщаш във владетел на галера. С какво ще си изкарват прехраната бедните, ако ние им вземем занаята?» Той би могъл да добави: «Кой би ни се възпротивил, ако създадяхме монополи? Кой би ни задължил да изпълняваме ангажиментите си? Придворните също ще се впуснат в търговията, която ние вършим; и те ще бъдат по-алчни и по-несправедливи от нас. Народът се доверява на нашата справедливост, а не на нашето богатство; многото данъци, които го потапят в мизерия, са доказателство и за нашата мизерия.»
Глава XX
Продължение на същата тема
Когато португалците и кастилците господствували в Източна Индия, търговията имала толкова доходни отрасли, че техните господари не пропуснали да ги завладеят. Това довело до разруха на селищата в тия земи.
Вицекралят на Гоа раздавал на отделни лица особени привилегии. Но на такива лица никой не се доверява; търговията постоянно спира поради непрекъснатата смяна на тези, на които е поверена; никой не се грижи за такава търговия и никой не се безпокои заради нея, предавайки я на своя приемник в разорен вид; печалбата остава в ръцете на отделни хора и не се разпространява твърде много.
Глава XXI
За търговията на благородничеството в монархията
Против духа на самата търговия е благородничеството да се занимава с нея. «Това би било гибелно за градовете — казват императорите Хонорий и Теодосий — и би затруднило покупко-продажбата между търговците и плебеите.»
Упражняването на търговия от страна на благородничеството е противно и на духа на монархията. Обичаят, който е позволявал на благородничеството в Англия да търгува, е станал една от причините, които най-много са допринесли за отслабване на монархическото управление.
Глава XXII
Едно частно размишление
Някои хора, впечатлени от това, което се прави в други страни, мислят, че във Франция би трябвало да се създадат закони, подтикващи благородничеството към търговия. Но по тоя начин благородничеството би могло да се заличи без каквато и да е полза за търговията. Обичаят в тази страна е много мъдър: търговците не са благородници, но те могат да станат такива. Те могат да се надяват да постигнат това, без да изпитват сегашните неудобства на благородничеството. Най-сигурното средство да се издигнат над своята професия е те да я изпълняват добре, т. е. да я изпълняват с чест; а това обикновено зависи от способностите.